Авангарден прочит на руски авангардист в Сатирата

|
Сто години след рождението на Даниил Хармс - един от най-самобитните и оригинални творци в световната литература - Сатиричният театър "Алеко Константинов" предлага на вниманието ни пиесата "Победата на Мишин".
"Но такава пиеса няма" - навярно ще възкликнат познавачите на творчеството на руския абсурдист. И ще бъдат напълно прави. Младият режисьор Веселин Димов е подбрал мотиви от най-различни текстове на Хармс (както прозаични, така и поетични фрагменти), използвайки като обединяващо звено краткият разказ (доколкото това жанрово определение е приложимо към конкретния автор) "Победата на Мишин".
Това не е първият опит за поставяне на Хармс на българска земя - в края на 80-те години група творци (сред които и сегашният директор на Сатиричния театър Рашко Младенов) решават да представят абсурдните фрагменти на руския модернист в рамките на традиционните празници "Аполония", използвайки за сценично пространство улиците (!) на Созопол. По-късно Бойко Богданов възкресява оригиналната пиеса на Хармс "Елизавета Бам" в театър "София", а през последните години станахме свидетели и на няколко доста посредствени опита за сценично пресъздаване на творчеството на убития от съветския режим автор, тъй като преобладаващо аморфният принцип в сюжетната подредба на типичните за Хармс кратки форми е благоприятен за по-непретенциозния, скечов характер на представлението, но убива неговата концептуална цялост.
Именно това се е опитал да избегне Веселин Димов. Неговият прочит на автора, който той сам нарича "гений на миниатюрата" и "едно от най-големите естетически явления в изкуството на двайсети век" се отличава с вътрешна хомогенност и завършеност, която създава у неизкушения зрител впечатлението, че това си е абсолютна оригинална пиеса. Ръководен от режисьорските принципи на първия си учител - Стоян Камбарев, който не започвал работа с актьорите, преди да е намерил пространствените решения за всеки спектакъл, - младият постановчик съумява да избегне повечето подводни камъни, съпътстващи всяко пътешествие из шизофренно-гениалната творческа вселена на Хармс, създавайки един комично-трагичен и трагично-комичен спектакъл на фарса, абсурда и гротеската. Оригинално и разчупено сценично пространство (което непрекъснато бива променяно и моделирано от действащите лица), съчетано с перфектна хореография и синхрон в движенията на петимата актьори на клаустрофобично-тясната сцена - това са, казано накратко, безспорните достойнства на сценографията. Що се отнася до самите актьори, впечатлението, че са подбрани с изключителен усет и професионализъм (който струеше от всеки миг на сценичното действие) не отслабна нито за миг по време на кратката (не повече от час), ала изключително интензивна постановка. Музиката на руските групи "Аквариум" и "Кино" направи още по-плътна и осезаема специфичната атмосфера, характерна за произведенията на Даниил Хармс, а семпълът на "Продиджи", използван в качеството на звуков лайтмотив, идеално прилягаше на тягостно-тревожното светоусещане, пронизало тъканта на пиесата.
"Драма за накърненото лично пространство и неотклонното му изместване от общественото такова" - така определи спектакъла си Веселин Димов преди началото на представлението. Проблематиката на пиесата обаче далеч не се изчерпва само с тази тема - отвореният й към свободни прочити характер създава предпоставки за множество интерпретации, които всеки може да си направи сам. Именно тук изпъква и най-голямото достойнство на авторския подход на Димов - както той самият обича да казва, "режисьорът трябва не да пресъздава класически текстове, а да разказва свои истории". Гледайте "Победата на Мишин" и ще се убедите, че това не са само заучени фрази.
 

Адриан Лазаровски


 

Премиерата на спектакъла беше на 28 февруари, следващите представления са на 9 и 30 март, в Камерна зала на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов". Заповядайте!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *