Авторската песен – в търсене на доверие

|
За съвременната бардовска песен беседваме с поетесата и автор на песни Олга Качанова.
Бард... тази дума от скандинавски произход отдавна се е вписала в нашия лексикон. Авторската песен в изпълнение на съвременните бардове, естествено, се различава от поезията на техните средновековни предшественици, но стремежът на хората с поетичен дар да изразят чрез песен своята радост и болка, отношението си към света около нас, е еднакво силно във всички времена и във всички страни.
 
Нека да започнем с теорията. Случвало ми се е да чувам различни определения за бардовската песен – някои твърдят, че това е особен жанр в изкуството, други го наричат социокултурно явление. Как мислите вие?
Накратко, за съвременния слушател авторската песен е мощен културен символ. Не всички намират точните определения, но може би те не са ни и нужни? Още при първите акорди слушателят ще я различи от другите жанрове, а при известна осведоменост би се досетил и кой е авторът й. Освен това ще може да си представи не само предполагаемите обстоятелства около изпълнението, но да отгатне даже как е бил облечен изпълнителят и какъв е маниерът му на общуване със слушателите. А най-изкушените пък биха назовали и цената на билета...
Авторската песен в съзнанието на всеки слушател притежава цял набор от признаци, които извикват особени емоции и индивидуално отношение.
 
Тези признаци изначално ли са били присъщи на авторската песен?
Търсенето на тези уникални жанрови признаци е онова най-ценно наследство, което са ни оставили корифеите в жанра, неговите основатели. Ако се задълбочим малко в историята, ще видим, че по пътя си към съвременния слушател авторската песен е минала през три стадия. През първия са били стиховете под акомпанимент на китара и достатъчно тесен кръг дълбоко привързани хора. Тогава са изкристализирали и тези уникални признаци на авторската песен като жанр.
После песента започва да отразява стила на живот на цяло едно поколение, определена философия – така тя намира своята ниша в появата на клубовете за самодейна песен (КСП).
А през третия стадий, когато се появява широка възможност за избор и критично настроени слушатели, авторското творчество насочва усилията си към изграждането на доверителни отношения. Днес особено важно е човек да разбира, че в сърцевината на авторската песен лежи доверието, онова, което е така трудно спечелиш и така лесно да загубиш. И личното начало отново става много ценно, защото доверието не може да бъде безлико. То е основано на интереса на хората един към друг, а не на привличане на интереса към себе си. На мене са ми интересни хората, които идват на нашите, с Вадим Козлов, концерти. Струва ми се, че тези отношения се основават на общите ни ценности и представи.
Песенна дипломация.
 
А как се изразяват тези ценности в песента? Нали в лириката не е уместно да се говори за глобални понятия?
Разбира се, чрез интонацията – като главен признак на жанра. В театъра има такова понятие „подстройка” (подсъзнателен контакт), то диктува правилата на общуване с останалите герои на сцената, начина на поведение, звученето на гласа, изражението на лицето. Така е и при пеещия поет – уважителното, като с равен, отношение към събеседника се определя от интонацията. Интонацията, свойствена само на авторската песен, това е подсъзнателният контакт като с равен, със съмишленик .
 
А съществува ли и в другите жанрове подсъзнателен контакт?
Естествено. Спомнете си руския шансон. Там съществува подсъзнателно съгласуване едновременно „отдолу” и „отгоре”, в съответствие с йерархичните ролеви отношения в средата, където той битува. В поп музиката пък „яхват” слушателя, като се мъчат да му втълпят някакви съмнителни истини от вида на „ние, жените, всички сме...”
 
Времената се менят, променят се и зрителите – на тях сега са им чужди много чувства и понятия, с които са живели хората в епохата на разцвета на бардовското движение. Но жанрът си остава. Какво е особеното у авторската песен на XXI век? И в какво се проявява тази особеност в Казахстан?
Сега нашата авторска песен намери по-широка аудитория – във всички страни по света, където има рускоезични диаспори, има и изпълнители и слушатели на бардовски песни, а при добър късмет, и на автори. Най-добрите образци на жанра достойно представят съвременната руска песенно-поетична култура в световното езиково пространство. Има много интересни примери. Унгарският русист Петер Вацаи е разработил и успешно прилага методика за обучение по съвременна руска реч въз основа именно на авторската песен. Друг случай – по творчеството на Висоцки студенти изучават паралелите между руските и френските фразеологизми - та нали неговият език отразява цяла една епоха.
В Казахстан авторската песен винаги се е намирала в твърде благоприятни условия, струва ми се. Даже в съветските времена, когато бардовете повсеместно изпитваха натиск, ние имахме възможност да излизаме пред публика и да провеждаме фестивали. Спомням си какъв мощен фестивал се проведе в далечната 1980 г. на „Медео” (леден стадион в околностите на Алма-Ата, като сцената и там е била във вид на китара). И след това в Алма-Ата редовно се провеждаха фестивали „Пролетен еделвайс”, във всички областни градове също имаше техни си фестивали и клубове. Мисля, че такова лоялно отношение на властите и обществото като цяло е породено от това, че на ментално ниво в нашия регион съществува уважение към музикално-поетичното творчество.
А днес авторската песен – това е още една разновидност на „народната дипломация”. Когато с Вадим имаме изяви в чужбина, ние винаги подчертаваме, че сме от Казахстан и разказваме за моята страна. Това е възможно само по време на бардовските изяви, защото те преминават във вид на срещи, където авторът отговаря на въпроси и общува с аудиторията. Трудно е да си представим нещо подобно в другите жанрове. Между зрителите се срещат и бивши съотечественици, на които им е интересно какво се случва у нас. Но понякога на концертите идват хора, които не разбират езика. И дори да няма буквален превод, струва ми се, невербалната информация – интонацията, тембърът на гласа, емоциите непременно преодоляват езиковите бариери. Зрителят разбира какво вълнува човека, изпълняващ своите песни.
 
А какво изпитва авторът в момента, когато изпълнява песните си?
Много проблеми у личността възникват поради невъзможността тя да изрази своите чувства. Авторското пеене, особено когато владееш определена палитра от изразни средства, ти позволява да разкриеш напълно себе си. А процесът на съчиняване, като правило, помага на човек да опознае обкръжаващия го свят и хората в него.
 
Но има автори, които просто слушаш, а има и такива, на които вярваш...
По този въпрос има едно изказване на Юнна Мориц. Тя нарича „бяла магия” авторското изпълнение, което не може да бъде заменено с актьорско. Струва ми се, че доверието възниква там, където има съответствие между песен и съдба. По този повод в една песен на Вадим се пее: „Что в судьбе, что в строке – получилось одно и то же.” (Което е в съдбата, това е и в стиха – получава се едно и също.) В съпровод на струните на китара...
 
Предстоят ви гастроли в Америка. В американската поетична култура също ли е толкова важно авторското изпълнение?
Струва ми се, че авторското начало е на почит навсякъде – във всички страни и във всички жанрове. В Европа при думата „автентичност” събеседникът прави почтителна пауза. А какво е в Америка – ще видим. Във всеки случай зная, че там нашите песни се пеят - както старите, така и новите. Приятелите, които живеят в Щатите, са купували там нашия диск и са слушали песните ни по радиото – естествено, говоря за рускоезичната среда. Но въобще днес в света има доста хора, които говорят руски. Скоро ми позвъни жена от Аржентина със същата като моята фамилия, неизвестната ми досега Татяна Качанова. Тя е живяла някога в Алма-Ата и е преподавала виолончело. Пита ме „Как е там нашата консерватория?” Казвам: „Построиха прекрасна нова зала.” „А кой изнася концерти в нея?” Отговарям: „Скоро там ще има наш авторски концерт”. После се изясни, че преди Аржентина тя е живяла в Киев и е преподавала в музикалната школа към консерваторията. И аз й разказах как седмица преди това сме пели там заедно с Татяна и Сергей Никитини, и то точно в голямата зала на консерваторията. И макар до тогава да не се бяхме познавали, помежду ни се получи съвсем доверителна и съдържателна беседа на общи теми...
 

Мария Обольянинова


 

Превод от руски: Снежана Тотева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *