Ако сте жадни, елате с мен

|

За стихосбирката “Цветоглед” от Славимир Генчев


 
Познавам този поет от три десетилетия. Знам творческото му развитие и мога да твърдя, че за това време Славимир Генчев остана неотклонно в бранното поле на същинската българска лирика. Както започна професионалната си кариера като уредник в къща-музей “Димчо Дебелянов” в Копривщица, оставил с насмешка дребните боричкания за редакторско местенце в някое столично издателство. Той избра най-верния, най-точния и кратък път до материализиране на поетичните си видения – чрез общуване с безплътната аура на ангелогласния Дебелянов – най-нежния поет на България.
Това мое усещане за съпричастност с поезията на Славимир Генчев придоби цветова образност след прочита на поетичния му сборник “Цветоглед”. В тази книга усетих не само наситени образи, но и живия реализъм на студеното ни и бедно битие. Усетих онази дебеляновска тъга, която може да осени само талантливите и морално чисти хора.
“Цветоглед” е книга-равносметка на изминатия път, на изтичащото време и сираченото пространство. В тези измерения на материалното ни битие е скрит и нашият вътрешен свят. Затова в “Хармония” поетът споделя: “Това, дето ни се случва, е равно / на нашия собствен живот. / Всичко останало е представа / без аромат и пот...”
Най-нелепото и пагубното за човека е фактът, че все повече живее в представите си, а настоящето е сякаш необходимо зло, за да оцелеем в абсурдния и жесток свят. Тази трансцедентална обремененост се усеща най-отчетливо от поетите – принцовете на словото, което означава – принцовете на вечността.
Мисълта, че модерната поезия е задължително бягство от реалиите на всекидневието; че се свива до внушението на енигмата и вица; че конкретизира единността на множеството, навлиза като бавно ехо и в съвременната ни поезия. Над модерността винаги е стояло и стои внушението-магия на имагинерната представа, която е достояние на всички стилове и индивидуални почерци. Бягството от формата при изобразителното изкуство има своя логика. Своя логика притежава и бягството от образа. Ала при поезията еманацията на всяка мисъл или емоция е включена в словото. Ето защо то не може да бъде доведено до някакви схематични репрезентации, в които се люшка отегченият поглед на творческото безсилие.
Стиховете в “Цветоглед” са плътни и наситени с образи, емоции, ретроспекции. Те разкриват Славимир Генчев като поет на ясната теза и цветния поглед към мрачното всекидневие. Болката носи заряда на оптимизма и непокорството. Ала това не е лековата площадна поезия; въоръжена с мелодията на китарата, тя се превръща в будилник, който оглася упоените ни сетива. В “Кубатурата на кръга” четем: “Не е достатъчно да викнеш: “Бунт!”, / когато тънко си пресметнал ползата. / Че който е живял с едно на ум, / не стига по-далече от обоза.”
Вярната констатация за връзката между чувство и поезия при стиховете на Славимир Генчев е обогатена с нещо сякаш извиращо от непримиримостта на волен дух, комуто са ясни и чужди дребните напъни за лесна слава. И в “мълчанието” си Славимир Генчев доказва своята позиция. Да бъдеш в сянката на славата и едновременно с това да си неин владетел – това е мисията на българския писател. Далеч от литературните бърборковци, далеч от политиканстващата посредственост, близо до тегобите и радостите на “невидимия” българин, на чиито плещи се крепи нацията. Този е пътят, избран от талантливия български поет Славимир Генчев, който и при смяната на хилядолетията не промени своята съдбовна привързаност със заветите на мъртвите безсмъртни поети. От техните послания и от стоицизма им идва неговото вдъхновение. И той категорично отсича в “Изкуство”: “Ако сте жадни, елате с мен. / И махнете, ако сте сити.”
Като заключение искам да отбележа, че Славимир Генчев е част от литературния кръг “Читалище” и на поетите в него посвети стихотворението си “Читалище”, в което изповядва: “Пламък на свещ нейде в България. / Топлинка, която не се купува. / Поетите не четат стихчета, а отговарят. / И който има очи – ги чува.”
Стихосбирката “Цветоглед” е явление в съвременната българска поезия като категоричност, откровение, лиричен патос. Тя представя Славимир Генчев в светлината на ярките багри, озаряващи небосклона на надеждите ни.

Доц. д-р по философия Боян Ангелов


 

Славимир Генчев. “Цветоглед”, стихотворение, ИК “Словото” С., 2005. ISBN 954-9337-11-1


(Първа публикация - списание “Читалище”, бр.3-4, 2006 г.)


 

Стихосбирката "Цветоглед" можете да закупите от виртуална книжарница "Словото"!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *