Александър Илиев представя виртуозната пантомима “Пиеро”

|
На 9 април от 19,30 ч. Театър 199 ще покаже най-новата си премиера "Пиеро" - авторски спектакъл на Александър Илиев. Единствено в сакралното театрално мазе ще имате възможност да се насладите на класическа френска пантомима и да бъдете съпричастни към един от нейните емблематични герои. Музиката в спектакъла е на Едвард Григ.
На сцената се появява бедният Пиеро, най-яркият герой от класическата френска пантомима. За седемдесет и пет минути дъхът Ви ще бъде отнет поне още толкова пъти. Пиеро Ви разказва своята изпълнена с приключения, романтика и невероятни обрати съдба – комична и трагична. В началото ще полетите сред прекрасно красиви пеперуди. Сетне, когато Пиеро открадне жълтици, ще го гоните по улиците нощни на неприветливия град. Той ще намери начин да се вмъкне на бал в аристократичен дом и да се опита да спечели сърцето на благородна дама. А дали тя не е само сън? Той е жаден за любов и е искрен като слънчев лъч, но в отчаянието му се таи и тъмна сянка.
Действителността се намесва безмилостно. Ще успее ли Пиеро да й се опълчи само с добро, или ще му е необходимо и злодейство?
Изкуството на пантомимата събужда всички сетива: ще усетите как смайващо от въздуха невидими предмети придобиват плът, как изящно безмълвният език на тялото може да изгради чудеса от хумор и тъга на сцената.
Ще отнесете в сърцето си всички маски, които животът ни предлага. Маските на мима. Нашите маски. И колкото разнообразни да са те, ”Пиеро” ще Ви окрили.
В спектакъла са използвани теми и сюжети, изпълнявани във френския театър ”Фюнамбюл” (”Въжеиграчите”). Неговата сцена става световноизвестна благодарение на таланта на великия мим Жан-Гаспар Дебюро (1796-1846).
Синтезът между италианската комедия дел`Арте и френската фарсова и площадна традиция ражда нов жанр. Театралната критика от онова време го определя като ”мелопантомима”, ”пантомима, родена от музиката”. Популярността на жанра прескача рампата на ”Фюнамбюл” и успява да завладее света. Днес ние наричаме този стил просто ”френска класическа пантомима”.
Една вечер трима приятели се разхождат безцелно по ”Тампл” – булевардът на артистите и крадците в Париж. Говорейки за изкуство, влизат наслука във ”Фюнамбюл” и са смаяни от изпълнението на младия Жан-Гаспар Дебюро. Срещат се с него зад опърпаните кулиси и със сълзи на очи му благодарят, че за два часа да са били в рая. Двама от приятелите са писателите Виктор Юго и Теофил Готие, а третият - геният на театралната критика Жул Жанен.
Последният от компанията става редовен посетител на ”Фюнамбюл”. Няколко години по-късно той написва биографията-бестселър „Театър за двадесет су”. За 2 години книгата излиза на повече от 30 езика! Целият световен елит, попаднал във френската столица, бърза да види три неща: катедралата Нотр Дам дьо Пари, ”Комеди Франсез” и ”Фюнамбюл”. В представленията на ”Въжеиграчите” езиковата бариера липсва и те се превръщат в безспорен фаворит за театралните ценители.
Наследниците на Дебюро се оказват достатъчно талантливи и пренасят ефимерното изкуство на мълчанието до началото на ХХ век. Първият голям педагог в тази област става Етиен Декру (1898-1991). Той създава граматиката на модерната пантомима, играе, поставя и преподава на всички континенти. Оставя няколко хиляди ученици по света, най-талантлив от които се оказва Жан-Луи Баро (1910-1994). През 1982 година столица на ”Театъра на нациите” беше София. Баро изигра на наша сцена своя ”Език на тялото” и се превъплъти в Уили от ”Щастливи дни” на Самюел Бекет.
Ученикът на Декру и Баро – Марсел Марсо (1923-2007) е вероятно най-популярното име в съвременната пантомима. Марсо е известен преди всичко като солов мим. Той създава над 300 пантомими и с тях над 10 пъти обикаля света. Няма държава на планетата, в която Марсо да не е гостувал поне веднъж. Още след първото му турне в САЩ възникват над 400 аматьорски и професионални пантомимни трупи. Марсо игра в България през 1989 г. По това време у нас имаше над 5000 аматьори и професионалисти в мълчаливото изкуство, организирани в 42 трупи. След турнето на Марсо стана възможно в НАТФИЗ ”Кръстьо Сарафов” дисциплината ”Пантомима” да се превърне в академична специалност. България е петата страна в света с професионално обучение по пантомима, след Франция, Чехия, Русия и Словакия.

*

АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ завършва ”режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ ”Кръстьо Сарафов” през 1984 г. в класа на проф. Сашо Стоянов. Започва сам заниманията си по пантомима през 1974 г. През 1976 г. се записва в Студио ”Пантомима”, ръководено от Вельо Горанов и Милчо Милчев. Те стават първите му учители в това изкуство. От 1978 г. ръководи школите за подготовка на млади мимове към ”Студиен пантомимен театър”. През 1982 г. се запознава с Жан-Луи Баро в София. През 1985 г. става негов ученик и завършва Университета на театъра на нациите в Барселона, Испания – специалност ”Комедия дел`Арте”. Същата година Александър Илиев създава своя собствена трупа - ”Мимстудио Алба”, която съществува и до днес под ръководството на Христо Кънчев. От 1984 г. е хоноруван асистент по пантомима и актьорско майсторство в НАТФИЗ, щатен преподавател от 1992 г. Днес той е доцент и доктор, художествен ръководител на класове по пантомима.
През 1992 г. влиза във файловете на Гинес с 24-часовия си маратон – изпълнение на пантомима без прекъсване и без повторение на сюжетите. Подобрява рекорда си през 1994 г. (25 часа) и през 2005 г. (25 ½ часа). През 1992 г. създава група ”ТАМА”; през 1996 г. основава мимтеатър ”Полихимния”, съществуващ и до днес под ръководството на Иво Леонкев, а през 1999 г. - невербалната театрална формация “Theatredreams”, която ръководи и в момента. Александър Илиев е преподавал в над 20 университета по света, редовен гост-преподавател е в ”Карнеги Мелън” и ”Югозападен университет”, САЩ. Режисьор е на над 170 спектакъла в България и в чужбина. Жанровите му интереси са разнообразни – драма, пантомима, опера, физически театър, традиционен театър. Автор е на дузина книги, сред които е ”Обща теория и практика на пантомимата” в четири тома на български и английски език. Играл е като мим и клоун в над 60 държави.
 

По материали на Театър 199



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *