Алек Попов: “Българската литература се професионализира”

|
През 2009 г. в каталога на издателство "Сиела" се появи "Спътник на радикалния мислител" - два тома, включващи сборника на Алек Попов, разпространяван през 2005 г. със списание ЛИК, и нови есета (във втория том), написани след това. По този повод поговорихме с автора за литературата, успеха и писането.
 
Биографията Ви на писател е достатъчно богата на издадени книги и получени награди. Чувствате ли се успешен писател и как се определя успеха за един писател?
Важно е човек да има мотивация да работи и да не гледа на себе си през очите на другите. Писането е интровертно занимание и понякога е трудно е да запазиш чувството си за реалност и самокритичен дух. За наградите може да се каже, че не само подхранват мотивацията, но понякога я и отслабват. А най-често са доста случайни. По-добре човек да не мисли за тях, докато пише. А и по принцип…
 
Какво мислите за инициативата „Голямото четене”?
Нищо против. Нека се популяризира културата на четенето, стига това да не става за сметка на самото четене. Четенето е особена дейност, лично пространство – поне повечето хора го чувстват по този начин и не държат непременно да споделят вкусовете и откритията си с други хора. Читателят трябва да бъде по-скоро информиран, а не – агитиран.
 
Вашият личен топ 5 на автори и книги? Каква е ролята на класациите и наградите за писателя и имат ли те почва у нас?
Аз не държа моят избор да бъде споделян от много хора, по принцип човек изобщо не е длъжен да се води по масовия вкус. Цялата идея на четенето е в това – да се научим да мислим и възприемаме света самостоятелно. В този смисъл класациите твърде малко ме вълнуват. Що се отнася до наградите, те се присъждат от журита - това са хора, всеки със свой личен вкус и предпочитания и последното, което може да се каже е, че изразяват някаква обективна оценка. В България, където книжния пазар не е особено развит, влиянието на тези фактори е доста ограничено… Разбира се, всяка реклама създава интерес, но все пак е най-важно качеството на книгата. Това важи дори за праховете за пране!
 
Задължителна ли е заявената гражданска позиция за човека на словото?

Не мисля, че писателят трябва да се вживява твърде в ролята на публична фигура, на глас народен. Това, което пише, би следвало най-добре да илюстрира неговите идеи и позиции. По принцип всеки човек трябва да има позиции и убеждения, които да отстоява – това не е нито привилегия, нито задължение само за писателите. Ето например използвам случая, за да изразя горещата си подкрепа и уважение към кампанията „Срещу насилието – Жестокостта към животните е престъпление!" .
 
Как се ражда идеята за едно есе и самото есе?
Интересуват ме куп неща, не непременно най-злободневните. Странни и парадоксални факти, които по някакъв начин изразяват духа на времето – те са важни за мен. Интернет е особено добър източник за подобна информация. Част от текстовете са възникнали и в резултат на конкретна покана да разсъждавам по въпроси, която ме вълнуват. Една от водещите теми във втората част на „Спътник на радикалния мислител” например е проблемът за идентичността и трансформациите й във времето, не само в локален аспект. За връзката между популизма и консумативната философия. За модерните митове. Има една история в този сборник, която разказвам с особено удоволствие: това е сагата на Стив Гоуг, британския нудист, чиито перипетии следя от 3-4 години. Той е прекосявал Англия чисто гол два пъти, арестуван е, снима се във фешън серия, издава манифест - изобщо преживял е какво ли не в името на каузата си. Неговите приключения са не само забавни, но носят и определено екзистенциално послание, което ми се струва валидно за ситуацията на съвременния човек.
 
Няколко думи за съвременната българска литература?

Аз не се изживявам като институция, мога да споделя само личните си впечатления. Българската литература се професионализира, което е много положителен факт, но от друга страна изпитва голяма нужда от способни литературни редактори, които да работят с авторите. Без това не може да има истински професионални книги. Забелязва се стремеж към по-глобални идеи и теми. Локалната рамка се разчупва. Навлизат нови герои, с нов език и нов светоглед. Модернизацията е в основата на търсенето на оригинални български текстове. Един добър ръкопис, винаги ще си намери издател. Няма идеологическа цензура. Но за съжаление т.нар обществено мнение у нас все още твърде консервативно. Това пък е шанс за литературата да провокира скандал. Ако няма табута, няма да има и провокации, което убива динамиката на литературния процес, а и на изкуството по принцип.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *