Ал Жаро – музика за душата

|
И за сърцето. И за цялото тяло. Концертът на Ал Жаро на 26. юни категорично може да се причисли към едни от най-качествените и въздействащи концерти, осъществявани някога у нас.
Зала 1 на НДК беше препълнена - гледка сама по себе си достатъчно внушителна. Малко след появата на Ал и бенда, който го съпровожда през цялото му европейско турне, музиката се настани комфортно не само на сцената, а във всяко едно кътче на пространството. Звукът бе на изключително високо ниво и позволяваше дори на зрителите от най-отдалечение места да чуват прекрасно гласа на изпълнителя, спечелил пет награди "Грами" в областта на джаз, поп и ар енд би музиката. Невероятно запазен глас, който се разгръща с такава пленителна лекота и покорява огромен диапазон както в музикално, така и в емоционално отношение. Ако я нямаше оркестрината пред сцената, още на второто парче пространството там щеше да бъде запълнено с танцуващи хора. Публиката бе на същата висота, на която и изпълнителите - отвръщаше с любов и настроение на любовта и настроението, което получаваше. Концертът продължи над два часа, в последната си част вдъхновен именно от топлината и ответа на публиката. Нямаше дори един детайл в цялата вечер, който да не е изпипан до съвършенство и да не се вписва в цялостната картина на хармония, като същевременно непрекъснато се правеше някаква импровизация. Ал Жаро се завърна на сцената след последния си бис, защото публиката отказваше да напусне залата, докато не го види и чуе отново. Това със сигурност трогна великия музикант, който направи незабравима разходка из различни музикални стилове, продължила много по-дълго от един стандартен бис. Той изпровизираше и с чан, подарен му малко преди това от актрисата Мая Новоселска. Вечерта бе изпъстрена с джаз, фънк, блус, та дори и самба.
През цялото време петимата музиканти от бенда - Крис Уолкър (бас), Рос Болтън (китара), Марк Симонс (барабани), Джо Турано (клавирни и саксофон) и Лари Уилямс (клавишни) показаха завидна класа и също не останаха по-назад от духа на професионализъм и дълбока емоционалност, който съпътстваше всяка нота.
Накрая вече нямаше значение, че място пред сцената почти няма, цялото пространство там бе изпълнено с танцуващи хора, в залата не остана нито един седящ, а емоциите, отзивчивостта и любовта, които си размениха музикантите и почитателите им, със сигурност ще живеят в едни от най-красивите им спомени.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *