Ал Жеро и Джордж Бенсън – Класика и Класа

|
Речено-сторено. По покана на София Джаз Пийк величията Джордж Бенсън и Ал Жеро кривнаха от утъпкания си западно-европейски джаз маршрут и посетиха малка България за единствената си изява в Източна Европа.
Два дни след фурора в Будапеща и само седмица след бляскавото си шоу в Монтрьо, двамата живи класици на джаза и законодатели на класния фюжън кросоувър изнесоха на 19 юли в НДК класическа демонстрация по майсторство, професионализъм и сбъднаха една мечта. Мечта за истинска джаз вечер в близо 40-градусовите топлинни атаки в столицата. Концертът на Ал Жеро и Джордж Бенсън бе част от турнето по промоцията на разкошния им нов албум "Givin` it up", започнало миналата година. Албум - изискана колекция от авторски песни и преработки на известни соул и фюжън пиеси, като „Four” и „Tutu” на Майлс Дейвис, "Breezin`" на Боби Уомак и дори “Everytime you go away” на Дарил Хол. В албума гостуват също и легендарният Хърби Хенкок, бас-корифеят Маркус Милър и дори Сър Пол Макартни. Луксозно-музикалният смуут джаз проект донесе на създателите си и две награди Грами*. Които Джордж прибави към своите 8, а Ал - към своите 5.
Въпреки скъпите билети и отпускарския период, зала 1 на НДК бе препълнена докрай, дори пътеките между секторите едвам успяха да поберат правостоящите фенове. Във въздуха имаше нещо, освен трескавото очакване – имаше полъх от Монтрьо, от големите джаз фестивали, на които гостуват наистина големи артисти.
Това усещане, разбира се, бе изтласкано встрани от сумтенията на закъснелите зрители, които половин час след началото на шоуто се суетяха в мрака в отчаяни опити да прочетат номерата на местата си, или пък се тълпяха пред входа на оркестрината като на опашка в „МЕТРО”, спорейки на висок глас с охраната за правото си да седнат именно там. Всичко това съпроводено с дюдюкания на хората на задните редове, комуто горните пречеха. Всичко това се случваше под носа на Ал Жеро, докато той поднасяше от притихналата сцена прочувствено и майсторско изпълнение на “Your Song” на Елтън Джон...
Може би някой трябва да подскаже на милата ни публика, че местата се заемат преди началото на концерта (който започна точно навреме, дори с малък толеранс), та щом светлините угаснат и Артистите излязат, насладата да е пълноценна за всички. Нищо, ще се научим (дали?).
Бендът на двамата титани заслужава отделна ода - изключителни музиканти, работили с цвета на поп и джаз сцената – Стенли Банкс – бас, Том Хол – клавишни, Джо Турано – клавишни и саксофон, Майкъл О’Нийл - китара и Марк Симънс – ударни.
Те направиха кратка прелюдия – медли от няколко солови хита на Бенсън и Жеро, преливащи се в джаз-импровизационен стил. Двамата големи стъпиха на сцената с разкошното парче „Breezin`”. Тези, които се насладиха на самостоятелния концерт на Ал Жеро на 26 юни миналата година, знаят с какъв хъс, енергия и умение 67-годишният „Човек-глас” поднася изкуството си, но дуетът с Джордж Бенсън предложи нещо невиждано. Легендарните музиканти свиреха с неподправена емоция и перфектно взаимодействие, като типичните китарни импровизации, „покрити с вокал”, на Бенсън се редуваха с невъзможните звукови перкусии и брас експлозии, които маестро Жеро изцеждаше от гърлото си. За истинския майстор няма възраст... или просто тези двамата не са податливи на времето. Звукът, за щастие, бе на нивото на изпълнението – перфектен.
След вдъхновяващо изпълнение на “Tutu” на Майлс Дейвис и Маркус Милър, Бенсън се оттегли от сцената за самостоятелния „рецитал” на Ал Жеро – импровизация, класа, присъствие. Тези три думи... и още нещо не стигат да опишат шоуто на мултиинструменталистът-певец, но изчерпват вербалното му предаване. Другото просто трябва да се види.
Без съмнение огромна част от публиката очакваше на сцената Джордж Бенсън в първото му самостоятелно изпълнение на БГ територия. Професионалист и чаровник до мозъка на своя „Ибанез”, макар и вече на 64 години, един от най-големите джаз китаристи и певци буквално подпали залата, която не спираше да го засипва с овации и любов. Могъщ изпълнител, той може да свири всичко – от R&B през соул, блус, джаз, фюжън и поп, с елегантен и педантичен (но и смел) подход към солирането и мелодията, с гъвкав и мек тон, извайващ песните с особена волност.
Елегантният гений изсвири и изпя повечето си хитове от 70-те и 80-те години, включително и баладите „In your eyes”, „Nothing`s gonna change my love for you”, за които пусна за кратко китарата... слава богу, че я взе отново и изправи цялата зала на крака с наелектризиращата „Give me the night”.
На финала Жеро и Бенсън обединиха сили за класиката „On Broadway”, популяризирана със знаменитото лайв изпълнение на Джордж през 1977 (наградено с Грами), и казаха довиждане с дует на „Everytime you go away”.
 

* Най-добър Поп Инструментал – Mornin`


и Най-добро R&B изпълнение – God bless the child, с участието на Джил Скот




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *