Ана Боянова: Каин е всеки от нас

|

Няма свят без творчество, защото самият Бог е творец, казва поетесата


Ана Боянова е родена на 28 февруари 1958 г. в София. Завършила е Музикална академия със специалности солово пеене и пиано. Автор е на 15 книги — поезия, проза, публицистика. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда от полски език. Занимава се с езотерика. Работи като редактор в „Издателско ателие Аб“. Наскоро в Бургас беше представена най-новата й книга „Да бъдеш Каин“.


 
Как стигна до идеята за Каин?
- Темата за вината, изкуплението и прошката винаги ме е вълнувала. Библейският Каин не ми даваше отговор на въпросите, които си задавах. Тогава намерих високи образци в литературата, които трактуваха тази тема — прочетох поемата „Каин“ на Байрон; „Демиан“ на Херман Хесе. Погледнах от по-различен ъгъл нещата и постепенно у мен узря една нова идея за отношенията Каин—Авел. Пишейки моята стихосбирка „Да бъдеш Каин“, аз утвърждавах тезата, че Каин не е братоубиец - това е само символ. Каин е носител на новото, той убива в себе си примирението, статуквото и става богоборец, защото пътят към Създателя минава през промяната, осъзнаването и трансформацията. Тази стихосбирка бе за мен процес - на израстване, на преодоляване, на преосмисляне.
 
Как реши да оформиш по този начин книгата?
- Самите стихове доведоха да двуделността на книгата. Първи цикъл — „След греха“, втори цикъл — „След прошката“. Но с това „след“ нямам предвид времево изразяване на събитията, а „следвайки“ нишката на развитието им.
Вторият цикъл представлява едно обръщане на Каин към женското начало в себе си; той е по-лиричен и „по-опрощаващ“.
Относно графичното оформление ми помогна древната наука Кабала. Първата буква от староеврейската азбука — „алеф“ — означава най-общо Бога, Божественото начало, духовният свят. Последната буква — „тав“ — символизира човека, греха, материалният свят. Двата цикъла на книгата се определяха от тези две начала — грехът се припокри с човешкото, прошката — потърси божественото.
Така всичко се оказа сложено „на място“, без да го съчинявам. Не бива да мислим за Бога с човешки понятия. И понеже не знаем небесната азбука, добре е да се оставим на вдъхновението — то да ни води.
 
Като започна от „Молитвеник“, „Ти, който не си на небето“, „Искам да съм“ до „Да бъдеш Каин“ - какво успя да кажеш? Откъде тръгна и докъде стигна?
- Извървях част от своя път. От търсенето на Бога в себе си, през диалога с ближния, през равносметки и самоопрощение до една универсална тема — Каин. Каин е всеки от нас.
В тези книги обединих своето мисловно и своето емоционално съдържимо.
 
Оттук — накъде?
- Накъдето ме поведат нишките на творчеството. Важно е да се осигури „достъп“ до Небето на Словото.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *