Анджелик Киджо – универсалната сила на музиката и вярата в добротата

|
Анджелик Киджо е от тези творци, които не са особено популярни у нас, поради което на концертите им залите не се пръскат по шевовете, но които идват и отвяват зашеметената публика - със силата на таланта си, с огромното въздействие на изкуството си и с откритото си сърце и душа.
На 21 октомври зала 1 на НДК бе мястото, където Анджелик Киджо припомни какви са корените на всяка музика по света - магически ритми и слова, които свързват светове, независимо на какво разстояние във времето и пространството се намират. Носителката на "Грами" и посланик на добра воля за УНИЦЕФ, на която в никакъв случай не можеш да дадеш 50 години, ни заведе направо в Африка, но така, сякаш бе смалила целия останал свят и уютно го бе настанила на Черния континент.



Голямата сцена бе оставена празна, музикантите се бяха настанили съвсем в края й, а огнената дама - там, където обикновено е оркестрината, възможно най-близо до публиката. Публика, на която от самото начало даде да разбере, че няма да търпи сериозни лица и хора, седнали сковано в столовете си.
Концертът започна ударно - Анджелик излезе и директно запя. След първите три парчета се обърна към залата с няколко фрази на български и с заразително чувство за хумор, което продължи да демонстрира на английски. Разказа за музиката на Африка и за страните - Нигерия, Конго, Камерун, родния й Бенин - от чиито традиции е черпила вдъхновение. Между парчетата разказваше и части от своята история, а в края на концерта предаде завладяващото послание, с което обикаля света като посланик на УНИЦЕФ - всяко дете има право на усмивка и любов, нито едно дете не бива да бъде лишавано от семейство и грижа.


Концертът на Анджелик в София бе част от турнето й в подкрепа на последния й албум Õÿö (2010). От него, наред с други, чухме "Atcha Houn", "Afia", "Petite Fleur", "Move On Up" и като един от бисовете - "Baby, I Love You", с който Киджо отдаде почит към Арита Франклин - първата черна жена, която видяла някога на обложката на плоча, вдъхновила я да продължи по своя път на певица.
Още в началото Анджелик заяви, че тази вечер ще се танцува и съвсем скоро наистина се случи така. Първо накара цялата зала да пее с "Afrika", а за последните парчета напълни сцената с танцуващи хора от публиката. Самата певица не спираше да танцува, докато пее, с пленяваща пластичност и заразяващ ентусиазъм.







След като се разходи, пеейки, из цялата зала, Анджелик остави перкусионистът Ибрахим Диагне да излезе отпред и да изнесе няколкоминутно шоу само с помощта на токинг-дръм (перкусионен инструмент, чийто произход е от Западна Африка) и желаещите да танцуват с него.














Невероятният й глас, в превъзходна форма, креативността на музиката й, мощното положително излъчване, заразителната ритмика - всичко това създаде уникална атмосфера на концерта. След задължителният бис последва още един, а накрая музикантите се принудиха да излязат за още едно кратко изпълнение, защото екзалтираната зала отказваше да сложи край. Топло, човешко, и в същото време - вълшебно - такова бе докосването на Анджелик Киджо в есенната вечер. И със сигурност остави всеки, която я видя и чу на живо, зареден с ярката, слънчева искра на своята музика и на твърдата си увереност, че имаме нужда от много любов в живота си, в името на която всеки може и трябва да даде най-доброто от себе си.

Снимки от концерта © Елена Топлийска







































Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *