Аполония 2003 през погледа на един дългогодишен фен

|
Приключи деветнайстото издание на празниците на изкуствата Аполония в Созопол и остави много незабравими спомени, силни емоции, както положителни така и отрицателни и очакване за следващото лято...
Според повечето хора, с които споделях впечатления тази година програмата като цяло беше доста по-слаба от предишните, поне от тези през последните няколко години. Особено слаба беше литературната програма, към която по ред причини съм доста пристрастен и както се оказа следя неизменно и без пропускания през последните 9 години. Не че нямаше и хубави неща. Но нека карам поред...
Първи по ред бяха театралните постановки в салона на читалище "Отец Паисий". Най-интересни поне за мен бяха премиерата на "Телефонна кабина" (02.09., худ. ръководител Крикор Азарян, международна режисура от различни страни на балканите, интересни гледни точки и перфектна актьорска игра) и "Дивите" (07.09, реж. Г. Къркеланов, перфектна режисура, музика, ефекти, добре съчетана драматургия, перфектна актьорска игра). Разбира се, заслужава отбелязване и вечерта, посветена на Мариус Куркински (06.09.), на която съвсем заслужено той получи статуетката Аполон Токсофорос. Слабите постановки няма да споменавам, тези които редово са следили репортажите ми знаят кои са.
Археологически музей: камерните концерти като цяло бяха много добри. Тук нямам толкова изявени любими концерти, по стечение на обстоятелствата почти нямаше нещо, което да съм изслушал до край, но музиканти като Стела Тименова (01.09.), Станислав Хвърчилков (02.09.), Лиана Котева (07.09.), мандолинния квартет "Сезони" (10.09.) правят впечатление и се помнят дори и само с половин час слушане.
Художествена галерия: литературата, както казах по-горе, като цяло тази година беше изключително слаба, имаше само две истински премиера и поне три напълно излишни и неуместни мероприятия, които определно нямаха място на такъв фестивал като Аполония. Все пак премиери, като тази на Пламен Дойнов (03.09.) и рецитал, като този на Бойко Ламбовски (05.09.) правят впечатление и са истински събития, заслужаващи достойно място в едни празници на изкуствата и оставящи добри впечатления и прекрасни спомени у зрителите. Именно такива трябва да са според мен литературните вечери на Аполония, истински спектакли, съчетаващи различни художествени форми, а не просто четене на стихове или разкази и самохвалство на издатели и литератури критици. Все пак заслужава да се отбележи отново и представянето на Георги Господинов (07.09.), който за пореден път доказа, че е любимец на публиката, въпреки че реално не представи нищо ново на Аполония. Както вече нееднократно съм казвал - автор като него определено се нуждае от по-големи зали.
В Амфитеатъра номер едно като концерт за мен, а и за много други посетители, беше концертът на Никола Паров и Balkan Syndicate (04.09.). Това беше може би и най-силното събитие на тазгодишната Аполония. Спешно се търсят дискове на групата! :-) Но каквито и дискове с техни записи да намеря, нищо не може да замени живото присъствие и атмосферата на концерта, нито някой видеозапис може да представи пълноценно очарователните вокалистки. Други силни събития тук бяха концертът-спектакъл на Ансамбъл "Пирин" на откриването на фестивала (31.08.) и постановката "Финале Гранде" на Камен Донев (08.09.). Заслужават да се споменат и концертите на Durty Purchase (03.09.), Теодосий Спасов трио (05.09.) и камерен ансамбъл "Софийски солисти" (10.09.) със специалното участие на пианиста Людмил Ангелов. Не че другите представления бяха лоши, просто тези според мен бяха най-добрите. Умишлено пропускам Спенс и Слим, които участваха в концерта на Durty Purchase, тъй като според мен този експеримент за съчетаване на суинг и хип-хип беше неуспешен. Може причина за това да е личната ми непоносимост към рапа и хип-хопа (май това са единствените стилове, които не мога да слушам), но все пак най-добре е това да са си два отделни концерта със съответно отделна публика.
Джаз клуб ОББ в дискотека Теодора: безспорен хит беше изпълнението на Spree (05.09.) - групата от Северна Ирландия, впечатляваща с джаз изпълненията си, съчетани с дръм енд бейс. Заслужават да бъдат специално отбелязани и концертите на Стунджи и Елица (02.09.), на Еделина Кънева и компания (06.09., Гершиун), на джаз триото на Еко (08.09.) и джаз енд самба на Хилда Казасян (09.09.).
За филмите няма да говоря, тъй като гледах само три и то не целите. Все пак хубава е тази идея да се покажат новите български филми и да се опровергае тезата на критикарите, че ние не можем вече да правим кино. Лошото е, че точно по същото време има и прекрасни концерти в джаз клуба. И докато един филм може да се гледа и после, на видео или в киносалон в София, група като Spree няма как да дойде пак тук, поне не скоро.
Старият град на Созопол с Художествената галерия. Снимка © Мартин МитовГрадът Созопол: любим за вечни времена. И за това още повече боли, когато гледам мърсотията по улиците и по плажа, пълният с автомобили стар град в който не можеш да направиш снимка на някоя традиционна стара къща без в кадър да ти попадне и някое съвсем съвременно возило. Надявам се новият кмет на града след изборите наесен да се замисли малко откъде в общинския бюджет влизат постъпления и да се погрижи чужденците, които правеха впечатление тази година с изобилието си да дойдат пак, и пак, и пак... Образът на созополската хазяйка е все така нелюбезен и дребнав, каращ те да се чувстваш виновен, че си в града и й плащаш. Не е загубил актуалност старият виц, че за тукашната хазяйка най-добрия квартирант е този, който плаща нощувките с пощенски записа... и не идва. Разбира се, има и изключения. Които още повече подчертават страната и нелогична негостоприемност, съчетана с лицемерие и дребнава алчност. Подобно е положението и в заведенията, но пак за щастие и като контраст изпъкват такива като коктейл-бар "Паликари" и ресторант "Античен кладенец" в които, ако имаш пари, ти се иска да седиш денонощно и никога да не си тръгваш.
 
Май в това излияние преобладават повече черните краски, но като заключение искам да поясня, че догодина по това време пак съм тук и силно се надявам двадесетата, юбилейна Аполония да е по-добра, с по-силна програма, с повече посетители, градът да е по-чист, плажът също, времето слънчево, а морето все така топло и приветливо. Елате и вие!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *