Апостол и хранител на българския дух

|
На 29 април 2009 г. в Литературен салон „Дамян Дамянов” при столичното читалище „Николай Хайтов” се състоя премиера на новата книга на поета, публициста, есеиста Христо Черняев „Апостоли на българския дух”. Вечерта бе водена от поета Матей Шопкин, който вместо встъпителни думи прочете въвеждащото четиристишие, с което започва книгата:
 
Перото на Паисий, съхранило
на българина истинската мощ;
перото паче – първото, най-милото,
изпило петвековната ни нощ!
 

Поетесата и актриса Йонка Илиева представи развълнувано и вдъхновено няколко фрагмента от книгата; това вълнение се пренесе и у публиката, която, изпълнила залата до краен предел, горещо аплодираше едновременно и автора, и изпълнителката. Тя прочете и подготвеното от Боян Ангелов (той отсъстваше поради ангажимент) слово, посветено на „Апостоли на българския дух” и на неговия автор.

Свои интересни спомени, впечатления, мнения, анализи изразиха един от доайените на българската литература – 90-годишният поет и детски писател Иван Кръстев (герои от книгата като бивш учител по литература на Христо Черняев в гр. Бяла), поетът и близък приятел на автора Цветан Генов, о. р. полк. Димитър Гилин, литературните критици Ивайло Христов и Георги Стоянов-Бигор, писателката и фолклорист Елена Огнянова, писателят Николай Тодоров, Славимир Генчев.

Те разискваха различни аспекти на книгата – като се започне от жанровото й разнообразие, оригиналност и неопределеност (с есеистичен и мемоарен характер, както пише самият автор в предговора си, или, както я характеризира г-н Бигор – „поетична есеистика и есеистична поезия”), богатия й и звучен език (върху езика акцентира специално г-жа Огнянова), високия й духовен, интелектуален и житейски заряд, възрожденското й начало, будителската й стойност - на фона на днешната бездуховност и оскъднялост.

В книгата са включени литературни портрети на известни български писатели и поети и стихове от Христо Черняев с посвещения, представляващи изящна и хомогенна сплав от лично творчество с инвенции от индивидуалностите и творчеството на съответните творци.

Като свързах асоциативно новата книга на Христо Черняев с предишната – „По чукари и пътеки”, ми хрумна, че двете заедно представляват своеобразна съвременна „Видрица” - като онази велика книга на поп Минчо Кънчев, която излезе преди повече от 20 години и която по характер представлява изконна българска енциклопедия. Ако в „По чукари и пътеки” авторът бе обрисувал картини на природни забележителности и местности и галерия от образи на български творци, то „Апостоли на българския дух” съдържа кратки очерци за плеяда народни будители – като се започне с Апостола на свободата и се стигне до съвременни писатели и поети.

Всяка от тези картини, всеки от тези портрети разкрива неговата лична гледна точка, неговото схващане, неговата мисъл, неговото съкровено отношение. Това само по себе си е ценност, защото Христо Черняев е не само описател и съзерцател, но и участник в събитията на своето време, а и самият той вече е станал част от тях. Така описаното от него става описание и на неговия личен човешки и духовен портрет.

Какво обединява двете книги? Пиететът на Христо Черняев към българското и към България, независимо дали става дума за нейната природна красота или за нейните духовни чеда. Истински горд може да бъде само оня български творец, който умее да се прекланя, да оценява предшествениците и съвременниците, да осмисля в дълбочина преживяното, видяното, почувстваното. Това показва чувство за историзъм и за ценностно отношение към литературата – когато става дума за писатели и поети, за творци на перото – като към процес, който се развива – и по отношение на самите творци, и на литературата като цяло.

Книгата разкрива пред нас широка, цялостна, пълна картина на съвременната българска литература, която е колкото лична, толкова и обективна, защото Христо Черняев никога не изпуска от погледа си контекста, в който живеят и творят неговите герои, ако мога така да ги нарека.

Както често се случва, особено що се отнася до напусналите ни творци, те заживяват сред нас със своето творчество и все пак – откъснати от реалността, от действителността, от живота. Но очерците в „Апостоли на българския дух” ги връщат обратно и ние сякаш отново ги виждаме и чуваме, възкресени от талантливото и неуморно перо на Христо Черняев.

И в това се състои неговата голяма заслуга, за която и съвременниците, и потомците ще му бъдат благодарни. С тази своя книга самият той се превръща и в апостол, и в хранител на българския дух.
 

Славимир Генчев





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *