Арт-група “Устата” защо перете стихове?

|
„Магнус редактор“ - с такова претенциозно заглавие група млади хора, увличащи се от словото, поканиха гости в Унгарския културен институт на 12 май. Очакваше се на въпросното събитие познати, не чак толкова познати или съвсем неизвестни млади поети да прочетат свои стихове, да представят пред публика светоусещанията си в слово. Това обаче не се случи. Стихове имаше само за онези, които можеха да ги чуят, тъй като почти всички, представящи свое творчество, говореха тихо. Някои от тях излизаха на сцената и не намираха за необходимо дори да се представят.
Въпросното събитие започна по нестандартен начин - на гостите бе прожектиран филм, чийто замисъл или идея останаха загадка за публиката. Сюжетът, запечатан на въпросната черно-бяла лента, представляваше група жени, които перат. След половинчасово очакване картината да се смени на бялата стена се появиха младеж и девойка, до поток, които също перяха. Вместо губери, гащи, пуловери и покривки, младите хора потапяха бели листове в ручея и се опитваха да ги изперат. Незнайно защо по-късно пред публиката се появи поетът Радой Ралин, последван от Валентина Радинска, Силвия Чолева, Пламен Дойнов, Бойко Ламбовски и Георги Господинов. В обявата за въпросното събитие горепосочените имена бяха спомени като „видео участие“. Разминаването между картина и звук на въпросната „конферентна връзка“ не даде възможност на дошлите в Унгарския институт да разберат какво въпросните господа и дами се опитват да кажат. Сред тях най-естествено звучеше Силвия Чолева, която обобщи „отношенията“ между редактор и поет с думите - Авторът винаги знае повече от своя редактор.
С кратки видео прекъсвания свои стихове четоха Петър Петров, носител на наградата „Южна пролет“ за поезия 2003, Красимира Джисова, Лилия Георгиева, Яница Радева и други.
Залата бе препълнена и публиката, в голямата си част от приятели и познати на поетите, искрено се радваха на това, което виждат. За останалите обаче, дошли с искреното желание да чуят и видят нещо интересно, „Магнус редактор“ остана визуална, поетична и кинематографична загадка. Единствено Красимира Джисова успя да прочете стари и нови свои стихове, така че да бъде чута от всички. Стилът на младия поет Петров пък звучеше като „посткомунистическо стакато“ с метафори като „изрусени жита“, а също и не особено умело вплетени в стихотворна форма цитати от български естрадни шлагери.
Единственият въпрос, на който поетите не отговориха бе защо, по дяволите, им бе нужно да перат стихове?!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *