Археолог, историк и художник написаха нова “История на Бургас”

|
Културно събитие, каквото е представянето на нова книга, раздвижи духовете в Бургас. Наскоро бургазлии „се срещнаха” с нова „История на Бургас”, написана от проф. д.и.н. Иван Карайотов, Стоян Райчевски и Митко Иванов.
„Самата история на Бургас е уникална и това ни улесняваше да направим една интересна книга” - обобщава сега ръководителят на творческия екип Иван Карайотов. Новото в тази „История на Бургас” е, че за първи път се дава един общ поглед от възникването на града - от най-далечни времена до средата на 20 век. Показва историята на земята, върху която е израснал Бургас.
Книгата е богато илюстрована с фотоси на старинни находки, ранни фотографии, литографии и гравюри, старинни карти, факсимилета на документи и текстове в тях.
Първата част на „История на Бургас” - „Древни и средновековни селища в Бургас и Бургаския залив” - е написана от проф. Иван Карайотов. Публикувани са множество фотоси, доказващи богатата древна история на тази земя: глинен съд от ранната бронзова епоха - трето хилядолетие преди Христа, намерен в Рибното пристанище на Бургас, глинени идоли на медно-каменната епоха - 4 х.пр.Хр., антропоморфен съд и глинен съд от селищната могила Бургас, стрели - монети от п-в Атия, статуя на облечен Аполон - п-в Атия началото на 5 в. пр. Хр. и т.н.
"Още като разгърне страниците всеки непредубеден читател ще усети, че тази книга е уникална не само с формата си, но и с цялото си съдържание. И то е така, защото потока на днешните комуникации продължава да се плацика по отдавна опровергани от нас заблуди по отношение на историята на Бургас. И той за мнозина продължава да бъде второстепенен, даже третостепенен исторически обект" - казва проф. Карайотов.
"Някои автори пренебрегват съществени моменти в историческото битие на Бургас, защото той бил разположен на неудобно за защита от нападение място. А както се намирал сред защитни водни площи, сухоземният подход към него бил твърде широк и той нямал стратегическото преимущество на Месембрия, Анхиало и Созопол. Като че ли историята се състои само от войни и нашествия, а не от други човешки занимания - полемизира Карайотов. - Като че ли богатата почва, върху която е бил разположен градът, не е позволявала в продължение на осем хилядолетия тук да се срещат не само човекът и морето, но и житото и морето. И тази среща, в буквалния смисъл на думата, през вековете на новата ни история явно дава тласък на мълниеносното развитие на пристанище Бургас.”
Автор на втората част на „История на Бургас” – „Бургас от 16 до началото на 19 век” - е художникът Митко Иванов, занимаващ се с иконография и стенопис, но историк по призвание. „Моят любим период е 16в.- началото на 19 век. Това е периодът, който наричаме тъмен или мрачен. За мен беше най-интересен, защото предизвикателството е най-голямо.
Твърде много са новите неща във всяка част на книгата. Благодарение на Асен Тотешев и на Динко Константинов публикувахме името и надгробието на най-стария известен жител на Бургас - очевидно жителка, която е живяла в Бургас още 17 век и починала през първата третина на 18 век. Много сериозната изворова база ни позволява да подредим мозайката на времето в един много по-пълен вид - реставрацията на периоди, което въобще и не сме допускали. Седемнайсти век можем да го разгледаме буквално десетилетие по десетилетие. Никой до сега не го е правил.”
И тази втора част на „История на Бургас” изобилства с фотоси - мраморно надгробие на Калудица от Пиргос, починала в Несебър през 1738 г., мраморно надгробие от Бургас на Мехмед ага от 1738-1739 г., фотос от Трудът на Хаджи Калфа от 17 век за двойното наименование на Пиргос/Бургас, факсимиле на документ от 1793 г., споменаващ „Пристанище Пиргос от вакъфа на Искендер паша”, страница от труда на Консул Пейсонел, пръв определил Бургас като „голямо градче” около средата на 18 век, фотоси на арменски надгробия, късно средновековен амфоровиден съд от 17 в. и много други.
Богатият библиографски материал, който е ползван при написването на историята, е описан обстоятелствено в 12 ситно изписани страници и включва 1053 заглавия от близо 1200. Издирени са извори за Бургас от най-известните библиотеки в света - в Ню Йорк, Москва, Мюнхен, Дрезден, Армения, Атина, Истанбул, на Харвардския, Станфордския и Мичиганския университет. Солидният фундамент на „История на Бургас” е осигурен от обединението на невероятен консултантски екип.
Митко Иванов е автор и на четвърта част на историята „Картини от стария Бургас”.
„В тази „История на Бургас” се представя един нов подход за написването й. Обединяват се усилията на екип, който дълго време е работил заедно. Обобщени са резултатите на много изследователи преди нас. Мисля, че се получи добър старт на историята на Бургас. Тази книга няма да е последна, ще има продължение.” Така Стоян Райчевски хвърля мост към бъдещето на „История на Бургас”.
Част трета на книгата „Развитието на Бургас от 1830 г. до Освобождението” е написана от него. Силата на Бургас, според Райчевски, е в неговата нова история. В това е и гордостта му. Бургас е древен и стар, колкото древна и стара е българската земя и земята, на която живеем, но Бургас има друго, което много по-стари градове нямат. Бургас е силен с динамиката, с която се развива и смайва цялата българска общественост.
„Аз съм си задавал въпроса защо толкова е силна духовността в Бургас - казва историкът. - Защо бургазлии, където и ги отвее вятърът по други места, общо взето си личат и се открояват, и се налагат. И си го обясних това със силното смесване на темпераменти. На една и съща улица живеехме хора от Македония, от Солунско и Лозенград, от Котленско, от Странджа. Темпераменти все буйни, балкански, южняшки. Смесването даде това, от което се роди един особен дух и мисля, че то ще продължи.”
В третата част на „История на Бургас” са публикувани различни карти - карта на Киперт от 70-те години на 17 в., английска карта на Черно море от 1854 г., английска карта на Бургас и Бургаския залив. Публикуван е състав на населението по майчин език, по вероизповедание, изследвано е „Развитието на селското стопанство, занаяти и търговия”, на „Българската община и борба за независима църква и народно училище”. В тази част има и „Реквием за една архитектура”.
„Понякога на човек му се иска да помечтае: как хубаво би било, ако Бургас имаше съхранени стари квартали от двуетажни къщи с каменно приземие, огради от метал и дърво върху каменен градеж, красиви дървени врати, дворове с кладенци сред смокини и чимшир, сенчести улици с дюкяни, арт-галерии и малки кръчми” - пише Райчевски. Но новото строителство носи и унищожение. И мечтата на бившия депутат не е само негова. Затова детайлно припомня градоустройството на 19 век, махали и храмове, калдъръма и диагоналните улички и с убеденост твърди: „Със сигурност „Александровска” не е първата главна улица на Бургас”, връщайки се към далечния 17 век. Фотоси показват оригиналната фасада на „Св.Богородица”, гръцкото училище (построено около 1887-1891 г.), църквата „Св. Иван Рилски”, по-новото турско училище през 20 век, татарска джамия „Азизис”, Синагогата и др.
Автор на „Нова история” (1878-1891 г.) е проф. Иван Карайотов. Тя е разделена на „Години на възход и напрежение” (1878-1912 г.), „Под знака на победи и поражения” (1912-1919 г.), „Преодоляване на катастрофите” (1919-1939 г.), „В сянката на световния конфликт” (1939-1944 г.) и „Тоталитарна депресия” (1944-1950 г.)
Трийсет и шест страници от „История на Бургас” са отделени за „Бележки за личности и институции”.
„Аз бях приготвил 20-30 страници за живите, но отпаднаха, за да не се сърдят другите, които не можахме да включим - заключава Иван Карайотов… - Има факти, които сега ни позволяват да наречем Бургас столица на българското гражданско общество, към което България едва-едва сега драпа.”
„История на Бургас” 2011, издание на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов”, тепърва ще се обсъжда и коментира, но така или иначе това е първият цялостен труд, обобщаващ толкова дълъг период от битието на Бургас.
 

Радка БАЛЕВА




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *