Архивите говорят – изложба в памет на актрисата Петя Герганова

|
В изложбена зала „Архиви" на ул. „Московска" № 5 до края на месец април можете да разгледате изложбата „Петя Герганова: живот от роля в роля". Изложбата е съвместна инициатива на Съюза на артистите в България и Държавна агенция „Архиви" със съдействието на Българска национална телевизия и Народен театър „Иван Вазов". Над 150 фотографии от различни спектакли имат за цел да представят сценичния път на актрисата, изиграла повече от 70 роли на сцената на Народния театър, Пловдивския общински театър, Театъра на въоръжените сили и Театър 199.

 Сред експонатите, за пръв път показвани пред публика, е ръкопис на книгата на Герганова за нейния съпруг и сценичен партньор Георги А. Стаматов, актьорски бележник със записки за работата й върху различни роли, актьорски екземпляри от пиеси - с означения за интонацията на отделните реплики и други бележки, афиши и програми от спектакли, писма от почитатели. Всичко това е илюстрирано с богат изобразителен материал след подбор от над 200 снимки, съхранени в архива, проследяващи творческия път на бележитата актриса. На таблата с колажи от снимки и текстове могат да се прочетат откъси от театрална критика, интервюта и размисли на актрисата.

 

Христо Мутафчиев, д-р Мартин Иванов и Румяна НиколоваС тази експозицията започва осъществяването на споразумението за сътрудничество, сключено между председателите на Съюза на артистите в България и на Държавната агенция "Архиви" Христо Мутафчиев и доц. д-р Мартин Иванов. На откриването на изложбата двамата разказаха за възникването на идеята и за необходимостта от нейното осъществяване в най-бързи темпове. Архивите на актьори, режисьори и други театрални дейци, съставляващи живата история на българския театър, са изключително важни не само за театроведите, но и за бъдещите поколения хора на театъра - това мимолетно изкуство, което преминава през живота ни без да може, за разлика от киното, да бъде запечатано на лента. Образите и талантът на велики актьори и актриси, вижданията и следите на големите театрални режисьори се губят ("Можете ли да си представите, сподели на откриването Христо Мутафчиев, че сегашните студенти в НАТФИЗ не знаят коя е Катя Паскалева!") и затова инициативата на Съюза и Агенцията е не просто похвална, а изключително необходима.

Първата експозиция от тази инициатива е дело на Мария Попковачева-Терзиева, Марко Цветков и Таня Матанова от Държавна агенция "Архиви", Румяна Николова и Тинка Николова от  Съюз на артистите в Българии и художничката  Ивелина Велинова.

Самата Петя Герганова предава лично своя архив през 1975 г. - 10 години преди смъртта си. Той е донякъде "прочистен", което затруднява изследователите. Не винаги обаче специалистите разполагат с такъв лесен достъп, често архивите се загубват или унищожават, съзнателно или неволно, и театралната памет се лишава от ценни ресурси.

"Петя Герганова: живот от роля в роля" има за цел да представи сценичния път на актрисата. Според съвременната й театралната критика тя е "единствената българска драматическа героиня", "неподражаемият ангел", "една от най-ярките звезди на българския театрален небосклон от трийсетте, четирийсетте и петдесетте години на нашия век" . Петя Герганова изиграва голяма част от ролите си на сцената на Народния театър, Пловдивския театър, Театъра на Въоръжените сили (днес театър "Българска армия") и Театър 199.

 

Съдържанието на изложбата са ролите на Петя Герганова, тъй като сцената е фокус не само на професионалния, а и на личния й живот според документите, съхранявани в Централния държавен архив. През 1935 г. Петя Герганова се омъжва за известния актьор и режисьор Георги Стаматов. Домът им на ул. "Неофит Рилски" 55 се превръща в място за срещи на интелектуалци, актьори и режисьори. Архивните документи предоставят малко сведения за живота на Петя Герганова извън театъра. Родена е на 20 януари 1905 г. в Шумен, в многодетното семейство на офицера Георги Герганов и съпругата му Екатерина. Семейството се премества в София, където бъдещата актриса завършва Втора девическа гимназия. Още оттогава датира голямата й любов към театъра. Както самата тя споделя, "от гимназията редовно ни водеха на театър. Това бяха най-забележителните ми дни като ученичка".

През 1922 г., след конкурс, само на 17 години, постъпва като драматическа ученичка в Народния театър и следващата година дебютира в ролята на Кети в "Неразумната дева" от Анри Батай. Герганова учи в школата на Николай Масалитинов, открита към Народния театър. В кариерата си изиграва много от водещите роли в постановките на режисьори като Николай О. Масалитинов, Хрисан Цанков, Георги А. Стаматов, Владимир Тенев, Йосиф Осипов, Кръстьо Сарафов, Николай Фол, Златина Недева, Стефан Савов, Юрий Яковлев, Кръстьо Мирски, Филип Филипов, Сашо Стоянов, Владимир Трандафилов, Кънчо Илиев, Яцек Вошчерович (Полша), Генчо П. Димитров.

Петя Герганова получава множество признания за актьорския си талант и остава в театралната памет като "велика, неоспорима, по-силна от най-силните, по-божествена от всички обожествени".

Изложбата представя документи от личните фондове на Петя Герганова и Георги Стаматов и от снимковата колекция на Народния театър в обработка на фотографа Иво Хаджимишев, съхранявани в Централния държавен архив. Използвани са също документи от архивите на Съюза на артистите в България и Народния театър "Иван Вазов" и филмов материал от БНТ.

Петя Герганова е първата изпълнителка на роли като Милкана в "Майстори" на Рачо Стоянов, Албена на Йордан Йовков и Алгара в "Еленово царство" на Георги Райчев. Представени са над 20 нейни превъплъщения от Оливия в "Дванайсета нощ" през сезон 1925/26 г. до последната й сценична изява - след дългогодишно отсъствие - през 1974/75 г. в Театър 199 като г-жа Конти в "Соло за биещ часовник".

Между емблематичните роли на примата, включени в експозицията, са Офелия в "Хамлет" - 1932/33 г., Йоанна в "Света Йоанна" и Мария Стюарт - 1933/34 г., Янка в "Кара Танас" - 1936/37 г., Хермионе в "Зимна приказка" - 1938/39 г., Меглена в "Хан Татар" - 1939/40 г., Лейди Милфорд в "Коварство и любов" - 1940/41 г., Инкен Петерс в "Пред залез слънце" - 1942/43 г., Мария в "Ивайло" - 1954/55 г.

 

 
 



 

Гергана Стойчева - Нуша



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *