„Бавно: Изговорен свят” – поетично-музикален експеримент

|
Поезията не е просто думи. Тя е едновременно въображение и усещане, плътност и липса, повтаряне и уникалност, себепознание и отричане... Тя е около нас, стига да искаме да се докоснем до нея. Но именно ежедневното и понякога безмислено вглъбяване във всекидневието е преградата, която ни дели от поезията-мечтаене.

Бавно: Изговорен свят” е един опит на двадесет и четири годишният поет Стефан Иванов и група Блуба Лу (Димитър Паскалев и Константин Кацарски) да ни откъснат от еднообразната сивота на думите, които използваме всеки ден. Защото зад тях се крият напластени в дълбочина образи, внушения, лични спомени и чувства. В основата на този пърформънс е заложен минимализмът – както в ембиънт стила на музикантите, така и в показваната по време на представлението мултимедия, визулизираща текста и звука.

Още с влизането си в залата на театър „Сфумато” във вечерта на 27 ноември всеки получи... найлонов плик. В самото начало на премиерата Стефан Иванов ни помоли всички заедно да зашумолим с торбичките. Именно този дразнещ звук поетът сравни с изобилието излишно приказване; със загубата на истинския смисъл в общуването. По време на целия пърформънс, публиката беше главен (съ)участник в случващото се – повтаряше определени ключови за стиховете думи, които музикантите записваха и след това превръщаха в странна мелодия чрез различни електронни ефекти.



В стихотворенията на Стефан Иванов се преплитат образите на много емблематични за София места (като Борисовата градина); говори се за Достоевски, Гинсбърг и Буковски, за едно врабче, за дъжда, любовта и Снежина Петрова... Модерна, но все пак не и хаотична, поезията му е на места иронична, но в никакъв случай вулгарна. Рециталът като форма на изразяване обаче е едно голямо предизвикателство и за самия поет. Как ще се възприеме едно стихотворение, прочетено на глас, зависи почти изцяло от четящия. Може би тъкмо там идва и трудността, защото пишещият невинаги е и добър играещ... А на много моменти у Стефан проличаваше не дотам отработената техника на говоренето и движението на сцена.







Дали посланията са достигнали до всеки от присъстващите, никой не може да каже със сигурност. За съжаление обаче от чисто материална гледна точка проблемът за тяхното възприемане идваше и от недобрия от техническа гледна точка звук в залата. А за представление, в което музиката има главна роля, това е един огромен минус за целия труд на участниците.

През януари, когато най-вероятно ще се състоят следващите подобни поетично-музикални срещи, всеки, обичащ нетрадиционното и новото, може сам за себе си да прецени дали съвместният експеримент на тримата млади български творци е успешен. А дотогава не забравяйте: без поезия няма реалност.
 

Илияна Генова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *