Балетът на Майя Плисецкая пристига в България

|
“Имперският руски балет” на Майя Плисецкая ще гостува със свои спектакли на 6 и 7 декември в зала 1 на НДК по покана на “Жокер медиа”. Знаменитата трупа ще се представи у нас с балетните постановки “Кармен сюита” (Бизе-Щедрин), “Шехерезада” (Римски-Корсаков), “Кармина бурана” (Карл Орф), “Болеро” (Равел) и “Половецки танци”(Бородин).
Знаменитата прима, наричана “най-великата балерина на 20. век”, танцува в неделя, 20 ноември - деня на своята осемдесетгодишнина. Публиката на едноседмичния фестивал в Москва, организиран по случай юбилея й, се наслади на “Аве Мария” – етюд, подготвен специално за Плисецкая от Морис Бежар.
Директорът на Болшой театър преди години я сравнява с острие от дамаска стомана, което колкото повече остарява, толкова по-добро става. И наистина, Майя Плисецкая е балерина с феноменално дълга танцова кариера – от блестящия си дебют през 1943 г. в трупата на Болшой театър в ролята на Зарема от “Бахчисарайския фонтан” до 4 януари 1990 г., когато за последен път излиза на сцената на този театър, а с кратки изпълнения продължава да играе из целия свят до своята 75-годишнина. “Кралицата на танца” е родена през 1925 г. в Москва в семейство на инженер и драматична актриса. От 1932 до 1934 г. заедно с родителите си живее на архипелага Шпицберген в Северния ледовит океан, където баща й работи като началник на съветските каменовъглени мини. В периода на сталинските репресии баща й е разстрелян, а майка й лежи пет години в затвора без присъда. През 1943 г. Майя завършва Московското хореографско училище. Интересно е, че на четиринадесет годишна възраст над кариерата й надвисва сериозна заплаха: дясното й коляно не издържа на натоварването и на амбициозната балерина се предричат пълен отказ от танца и дори инвалидност. За щастие, младият организъм и волята на Плисецкая се справят напълно и години по-късно тя си спечелва прозвището “желязната балерина”. След като е приета в трупата на Болшой театър остава там до 1988 г. В първите месеци сред екипа на току-що завърналия се от евакуация театър нищо не е лесно – разчита се само на престижа от старата слава и освен мизерна заплата младите балерини не могат да се надяват на нищо друго, да не говорим за кариера в конкуренцията на застаряващи примадони, бранещи позициите си със зъби и нокти. Но въпреки интригите и постоянните сериозни травми, името на младата изящна балерина се изкачва все по-високо в афишите, а след концерт по случай рождения ден на Сталин тя получава и званието “заслужила” – официално признание в театралните и извънтеатралните кръгове. Запознава се с Родион Щедрин у близката си приятелка – небезизвестната Лили Брик и през 1958 се омъжва за него. Дълго време на примата й забраняват да напуска границите на родината, въпреки турнетата на трупата и блестящите й роли. Едва след настоятелно писмо до генералния секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов той благоволява да я пусне в чужбина и тя танцува в САЩ – турнето се превръща в най-успешното за трупата, особено след като Плисецкая поразява всички не само с техниката и балетното съвършенство, с което играе Одилия/Одета, а и с артистичността и чувството, похватите, жестовете, плавността, които струят от изпълнението й. След още няколко турнета започват да валят предложения от най-големите европейски театри, а нейни почитатели стават Роберт Кенеди, Пиер Карден, Марк Шагал. През 1967 г. работи с кубинския хореограф Алберто Алонсо и така се появява знаменитата “Кармен сюита”, за която Щедрин прави изумителна транскрипция на музиката на Жорж Бизе. След това работи с хореографа Ролан Пти и през 1972 г. се ражда “Болната роза” по стихове на Уилям Блейк и музика на Гюстав Малер. Пиер Карден започва да създава напълно безплатно специално за нея уникални костюми, благодарение на които тя може да танцува по международните сцени – в родината й отношението към нея продължава да е повече от недопустимо, непрекъснато я следят под лупа, за всяко “провинение” и отклонение от графици и инструкции бива санкционирана, заплатата й остава смешно малка, въпреки нарастващата й световна слава и балерината се принуждава да живее на границите на мизерията. Конфликтите в Болшой театър през 80-е години карат Плисецкая да напусне Русия и от 1987 г. с Щедрин окончателно се установяват в Испания, където тя от 1988 до 1990 е директор на балетната трупа в “Театро Национал”, а през деветдесетте живеят в Мюнхен. Четири балета са написани и посветени на нея от съпруга й: “Ана Каренина”, “Чайка”, “Дамата с кученцето” (който Плисецкая танцува за първи път на 60-ия си рожден ден) и “Лудата от Шайо” по пиесата на Жан Жироду. Тя продължава да работи с Бежар и освен хореографската класика “Болеро” (по Морис Равел) от съвместната им дейност се раждат “Айседора” (по време на този спектакъл тя спира да танцува и рецитира стихове на Есенин) и “Леда” - по старинна японска музика. През 90-те, за нейната 70-годишнина, Бежар създава балета “Курозука” по мотиви от традиционния японски театър “но”, а за 75-годишнината й подарява “Аве Мария” по музика на Бах-Гуно.
Майя Плисецкая е участвала във филмите-балети “Лебедово езеро” (1957), “Приказка за Конче Вихрогонче” (1961), “Анна Каренина” (1975), в телевизионната екранизация на балетите “Болеро” и “Айседора” (“Поезията на танца”, 1977), “Кармен-сюита” (1978), “Дамата с кученцето” (1986), в телевизионния филм “Фантазия” (по мотиви от “Пролетни води” на И. С. Тургенев, реж. А. В. Ефрос, 1976), “Чайка” (1982), изпълнявала е драматични роли в “Анна Каренина” (1968) и “Чайковски” (1970). На нейното творчество са посветени редица документални филми. Удостоена е със званията Народна артистка на СССР (1959), Герой на социалистическия труд (1985), с Премия Анна Павлова (1962, Париж), Държавната премия на СССР, Ленинска премия (1964), става командор на френския орден за изкуство и литература (1984) и е наградена с ордена на Почетния легион (1986) от президента Митеран, а през 1985 и е присъдено званието доктор на Сорбоната. От 1990 танцува в концертни програми в чужбина и води майсторски класове. През 1994 в Санкт-Петербург се състоя Първият международен балетен конкурс “Майя”, посветен на творчеството на Плисецкая. Същата година тя оглавява сформирания от Гедиминис Таранда Руски имперски балет (BalletImperial.ru), който ще имаме удоволствието да видим на 6 и 7 декември в НДК.
Названието на трупата е знак за признателност към слезлите или напускащите сцената на балетната история “императори”, творците, донесли неугасващата слава на руския балет. В трупата на “Имперския руски балет” са привлечени артисти от най-добрите балетни школи в Русия. Майя Плисецкая е президент на Имперския руски балет, а Гедиминас Таранда – негов художествен ръководител. Репертоарът на трупата включва както шедьоврите на балетната класика, така и съвременни произведения.
Имперският руски балет на Майя Плисецкая гостува за първи път у нас, а в състава му включени най-добрите балетисти от руските школи. Трупата е член на Европейския културен център в Москва под патронажа на Европейския балет. Изнася представления в Испания, Япония, Франция, САЩ, Канада, Гърция, Бразилия и др.
На 19 ноември 2000 г. Майя Плисецкая е наградена с ордена “За заслуги пред Отечеството” II степен. Наградата се присъжда “за особен принос към развитието на хореографското изкуство”.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *