Балкански поглед – Исмини Капандаи

|

Исмини Капандаи е родена през 1939 г. в Атина. Тя е женена за Васос Капандаис и има син.


Произведения на писателката: „Седем пъти пръстена“ (роман) изд. „Естия“ (първо издание 1989 г., осмо издание — 2000 г.), „Апиротан и турците“ (роман) изд. „Естия“, (първо издание 1990 г., девето издание — 2002 г.), „Историята на Йоли“ (роман) изд. „Естия“, (първо издание 1992 г.,четвърто издание — 1997 г.)


„Откъде вече време“ (роман) изд. „Естия“, (първо издание 1996 г., четвърто издание 1997 г.), „В килийното училище“ (детска) изд. „Потамос“ 1997 г., „Йония“ (гърците в Мала Азия) албум (изд. „Адам“ 1997 г.), „Църквите на Константинопол“ (Истанбул) (албум), изд. „Кастаниотис“ 1999 г., „Флория на Водите“ (роман) изд. „Кастаниотис“ (първо издание 1999 г., седмо издание — 2003 г.), „Солта на земята“ (роман) изд. „Кастаниотис“ (2002 г., четири издания)


Нейни произведения са преведени на сръбски и английски език


Награда за християнска литература, 1990 г. за „Апиротан и турците“ и наградата „Урани“ на Атинската Академия, 1992 г. за „Апиротан и турците“.


Предстоящо представяне в Балканска бибилиотека със „Седем пъти пръстена“.


 

ТОЛЕРАНТНОСТТА И СЪСТРАДАНИЕТО НЕ УМИРАТ


 
Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била гръцката и българската книга за вас?
Къщата, в която израснах, беше пълна с книги и всички винаги четяха едно или друго нещо. Децата, въпреки че по принцип не слушат много, обикновено следват примера на някой, затова въобще не е чудно, че започнах да чета от много ранна възраст, просто за забавление. И така книгите — всички тези велики книги, които всеки от нас обича, се превърнаха в устоите на живота ми.
Кои са книгите, които са ви дали най-много, и кои са тези, от които вие сте взели повече, отколкото сте предполагали, че е възможно?
Толкова много са — не само класиките — така че ми е невъзможно да отговоря на въпроса ви. Списъкът би бил много дълъг, а и сигурен съм винаги непълен.
Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките и по-далечни години?
В днешно време има тенденция да се говори за „края на историята“, „края на литературата“, „края на хуманитарните науки“, края на това и на онова. За да мога да се справя със зверставата и ужаса, пред които сме изправени всеки ден, предпочитам да заема оптимистичната гледна точка и да кажа, че светът просто преминава през един доста труден период, така както е правил много пъти в миналото, и винаги има надежда.
Културната криза днес има причини, признаци, но и някакъв лек, който по принцип е универсален. Не убягва ли от погледа тъкмо гръцката специфика на този лек?
Мисля, че човек трябва да бъде добре информиран по този въпрос, да го изучи и тогава може би ще открие отговор. Страхувам се, че както стоят нещата в момента, аз не разполагам с такъв отговор.
Тайните в една книга са много и една от най-загадъчните е майсторството на писателя. Имате ли за себе си съзнателно обяснение за всичко, което сте творили — нали волята творчество е и продукт на инстинкта на художника, на неговата загадъчна и тайнствена същност, която той дешифрира с текстовете си само донякъде пред читателя?
Ако в действителност има някаква част от същността на твореца, която е тайнствена и загадъчна, то по-малко способният да се опита да я анализира, според мен е самият творец.
Кое през годините ви е давало най-голямо упование и надежда?
Вярата ми, въпреки че отминават обществата и всъщност минават през дълги периоди на жестокост и нечовечност, особено по време на война, две велики добродетели, тези на толерантността и състраданието, не умират, а биват откривани отново, цъфтящи в човешките души.
Как си представяте Гърция в края на следващия XXI век? Какво е за вас Времето?
Не бих го нарекла представа. То е само това, на което се надявам и за което се моля, и това е мир. Не мога обаче да кажа, че в момента международната политика ни позволява да бъдем силни оптимисти. Що се отнася до втората част на въпроса, трябва да призная, че не възприемам Времето както повечето хора, като хоризонтална линия (минало, настояще, бъдеще), а като вертикална, като нещо, което съществува като една величина, едно цяло и неразделно.
Изминалите сто години — с какво най-много тежат (като създадени ценности) и ни тежат (като тегоба)?
Не виждам никакви нови ценности. Има огромен научен прогрес, разбира се, нови изобретения, културни постижения, но нови ценности? Не. Единствените ценности, които виждам, са старите, и то доста потъпкани.
Оптимист или песимист сте за съдбата на Балканите и човечеството и защо?
Вече споменах, че това, което се случва в момента, не ни позволява да бъдем оптимисти. Но искрено се надявам, че накрая нещата ще се подредят.
С коя своя особеност можете да се пошегувате публично и често ли го правите?
Нито съм, нито се чувствам „публична фигура“, така че, ако се шегувам със себе си, това би станало и става само когато съм с приятели.
Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрали, ако трябва да избирате днес? А преди тридесет години?
Единственият начин, по който мога да възприема този въпрос, е като шега и ще отговоря шеговито. Бих взела торбата със злато, за да мога да купя „вечната книга“, както и много други полезни неща.
Мислите ли, че в новите времена могат да изкласят нови имена, когато пътят до читателите е труден и неясен? Опитът ви от вашето публично утвърждаване може ли с нещо да бъде полезен днес? Как и колко лесно ви признаха?
Чудя се... Дали пътят до читателя днес е по-труден и несигурен, отколкото беше преди? Не съм сигурна. Във всеки случай вярвам, че творческият дух никога не спира и нови имена ще се появяват. Признанието обаче е друг въпрос. В днешно време човек може да получи публично признание по един или друг начин, но това, което наистина има някаква тежест, е да премине изпитанието на времето. Кои книги ще оцелеят и ще бъдат четени след сто години? За съжаление никой не може да каже.
Бихте ли посочили вашата лична антология или колекция от имена, майстори на прозата, които цените най-вече — от гръцката и световната, включително балканската литература?
Както вече споменах, не е възможно да избера измежду книгите, които ценя, за да съставя някакъв списък. Когато става въпрос за неща от огромно значение, хич не е лесно да се направи списък. Моето лично мнение е, че понякога не само е трудно, но и опасно.
На същите въпроси отговориха и едни от най-големите български писатели, наричани „живи класици“, които участваха в друга издателска серия, наречена „Бялата поредица“ — Книга с автограф през април 1999г. Имахте ли възможност да се запознаете с отговорите им — какъв е вашият коментар?
Четейки отговорите им, ми се прииска да прочета и книгите им, да се запозная с тях и да ги опозная по-добре.
Има ли спасение от монологичността и мазохизма на балканците? И какво е то?
Ако под „монологичност“ имате предвид склонност да се интересуваме само от собствената си малка вселена, то тогава съм сигурен, че живеейки във времето на комуникациите, тази черта постепенно ще изчезне. От друга стана, „мазохизмът“ се е появил вследствие на много трудните времена, които хората в тази част на света са преживели. Според мен мирът и просперитетът са най-сигурният лек.
Без кои автори — гръцки, балкански и световни, не би била възможна една бъдеща антология на шовинизма?
Нека не оказваме прекалено внимание на тази грозна страна на човешката природа.
Какви народопсихологични и литературни комплекси откривате в гърците и в съседните им балкански народи? Доколко това е резултат от факта, че балканците са пропуснали Реформацията, Просвещението, Великите географски открития?... Докога ще продължаваме да живеем като че ли светът сме само ние и никой друг не съществува освен нас?...
Страхувам се, че не съм съгласна с вас. Не смятам, че живеем, като че ли сме само ние на този свят. Но това, което може би е в основата на проблема, ако такъв въобще има, е, че езиците ни са „малки езици“, т.е. читателската им публика не е многобройна, докато тази на английския език например е милионна, по целия свят. Това може да е причина за „литературните ни и културни комплекси“.
Как оценявате ролята на частното издателство „Балкани“ за балканското литературно и културно сътрудничество в конкретния случай по повод „Балканска библиотека“? У нас такава поредица с автори от всички балкански литератури без изключение не е издавана никога. Колко омраза, предразсъдъци, идеологически табута и колко загубено време...
Как иначе? Силно ви се възхищавам.
Какво не могат да разделят балканците според вас?
Какво точно имате предвид под „балканци“? Ако това означава държави и правителства, то тогава „балканците“ винаги ще намират някои неща трудни за разделяне. Но трябва да кажа, че това не е особеност на балканските народи. Навсякъде по света имат еднакви проблеми. От друга страна, ако под „балканци“ имате предвид хора като вас, г-н Гроздев, или мен, вашия съсед, тогава съм сигурна, че ще успеем по един или друг начин да превъзмогнем трудностите и да живеем в мир.
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
Да се опитаме да разберем съседа си, особено днес, когато комуникациите улесняват всичко, е задължително при всички положения. Надявам се, че в бъдеще ще има много други, по целия свят, които следвайки вашия пример, ще организират срещи, ще превеждат книги на езици, на които още не е превеждано, и т.н, и т.н., така че най-накрая „въображаемите бариери“ да паднат.
 

Интервюто взе Георги Гроздев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *