|
Дотук добре... Но как да опиша нещо, което трябва да се види, чуе, да се почуства? Иначе няма как да се разбере. То и думи няма да се опише...
Когато на миналогодишната Аполония за пръв път чух и видях тази формация ги обявих за най-доброто събитие на фестивала. И продължавам да мисля така. Съмнявам се дали ще има нещо по-добро и в Салона на изкуствата. Не, че програмата му е лоша, просто унгарците са много добри!
Самите те трудно определят стила си - най-вече е етно. Завладяваща музика, използваща мотиви от унгарски, трансилвански, молдовски, македонски, български, цигански песни... Хубава музика! Много добри музиканти, които очевидно владеят добре широк спектър от инструменти (самият Никола Паров смени поне седем, включително два вида китари, кавал, гайда, гъдулка...) И хубаво свирят. Две малки, някак си крехки на пръв поглед певици (и много хубави!), със изключително силни и завладяващи гласове. Единственото, което ме разочарова е, че нямаше много хора. Не, че залата беше празна. Просто беше малка. Акустиката в нея също не е за такъв силен концерт. Но публиката беше завладяна, дълго време не искаше да си тръгва, а на мен и сега продължават да ми звучат в главата песните, изпяти от Агнеш Шалоки и Агнеш Хържку и изсвирени от Балкан Синдикат... С нетърпение очаквам следващия им концерт в България!
