“Бардак” на чувствата и отношенията

|
Никак не са малко пиесите, поставяни по софийските сцени, третиращи вечния проблем за мъжете и жените, търсещи и неможещи да се разберат. А постановките стават все повече.
След "Красиви тела" с изключително женската си гледна точка и "Опасни игри" (с не по-малко женска позиция, но с вмъкнат за баланс мъжки елемент), театър "Сълза и смях" подава поредната порция от темата под формата на "Бардак" - постановка на Георги Михалков по пиеси на Габриел Барили.
Този път сме в навечерието на Коледа в дом с три жени - разведената психоаналитичка с възходяща кариера Кристине (Добриела Попова), деляща апартамент с Линда (Милена Маркова) - фатална жена, въртяща на малкия си пръст няколко мъже едновременно, и Барбара (Невена Бозукова) - омъжена от седем години, привидно щастливо. Асен Блатечки е в ролята на мъжете, предимно на един - с пари и кариера, но неспобен да получи желаното щастие. Всъщност той внася и единствената по-различна и интригуваща нотка в спектакъла - гледната точка на мъжа по отношение "войната между половете". А именно - мъжете се стремят към много пари и бързи коли, за да спечелят жените, които винаги предпочитат по-богатия. Мъжете не показват чувствата си, защото са наранени още в тинейджърските си години от момичето, в което са истински влюбени, но което ги изоставя заради някой по-възрастен и по-богат. Интересно, но някак едностранчиво. Във всеки случай - може да се признае, навежда на размисъл.
Актьорският квартет играе чудесно, сценографията е пестелива и съсредоточена върху надуваеми мебели - удобни и модерни, като взаимоотношенията ни, и също толкова лесно заменяеми, с все по-малко стойност и тежест. Музиката е предимно саундтрак от популярни танцувални парчета, включващ се в моментите на емоционални катаклизми, заслужава си да се отбележи използването на "Wrong" - най-новият сингъл на Депеш Мод, излязъл буквално преди седмици.
Но преставлението е дълго, особено се усеща това след момента на изкачило се до върха напрежение, когато вместо силен финал публиката с изненада открива, че има още от историята. Третираните теми от толкова третиране скоро може да станат досадни - и то не защото не са важни или не са наболял проблем, а защото не се поднасят по никакъв нов, оригинален, заинтригуващ начин. "Бардак" е интересна постановка, приятна за гледане - и толкова. Нито е достатъчно смешна, за да излезем от залата поне развеселени, нито е достатъчно скандална, за да се говори много за нея, нито бърка достатъчно дълбоко, за да се запомни болката. Не е ли време за някое по-разтърсващо произведение, просто така, за разнообразие?


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *