Безпристрастното око на документа

|
Стара, стара като света и по-азбучна от азбучна е истината, че историята я пишат не безпристрастните анализатори, а победителите. И изпълват страниците й с идеологеми, подменяйки историческите достоверности, без да се опират на документи и свидетелства за отминалите времена. Но слава Богу, че не могат да сложат ръка на времето като природна триизмеримост, което винаги въпреки всички човешки условности, възкресява истината за миналото, изникващо отново, за да не наруши естеството на природата, въпреки възприетата историчност.
Пленници на времето, ние трябваше сляпо да вярваме, че “периодът 1941-1944 е време на въоръжена съпротива срещу монархофашисткия режим в страната”, а в частичност за нашия град да се прекланяме пред подвига на Леон Таджер, убил германски войник, за да взриви склад с горивосмазочни материали. О, времена, о нрави! – винаги в подобни случаи си припяваме добре пасващия на народопсихологията ни рефрен: Духът на времето!
Днес, шестдесет и седем години след отминалите събития имаме възможност да надникнем в тях и да им направим по-обективна оценка. Предоставя ни го великолепният фотолбум и изследване “Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г.” на един от най-добросъвестните русенски историци, истински работохолик, и никога непретендиращ да има последната дума по интерпретацията на дадени събития – Иво Жейнов.
Книги като тази на Иво Жейнов не се нуждаят от коментар, защото снимковия материал, макар и пожълтял от времето (но в това е неговата естетическа красота – “патината на времето”) е по-красноречив от всеки исторически прочит и препрочит, защото е безпристрастен поглед на времето в неговата темпоралност. Магията на подобни книги е в аналогиите – датата е Трети март 1941 година, тя ни връща към Сан-Стефанския мирен договор от 1878-а, тя е нововъзкръсналата мечта за Целокупна България, по-жива от всякога, защото половин година по-рано Южна Добруджа е присъединена към Майка България благодарение на българската и германската дипломации. Отстранена е една историческа несправедливост, заради която и най-големият българофоб Уинстън Чърчил в желанието си да привлече българите за съюзник по време на Втората световна война признава следното: “Ньой 1918-а бе една несправедливост спрямо българите и ние ако искаме те да бъдат наши съюзници трябва да я поправим” (Мемоари, том 4)... И чудно ли е, че войниците на Третия Райх са посрещнати по стар български обичай – с хляб, сол и хора, а сред посрещачите са най-видните русенци, че греят толкова много усмивки. Един български блян е на път да се осъществи. Ала и този път историята отсъди друго... Проклета българска историческа орис! А мнозина от най-доблестните русенски патриоти след Девети септември 44-та изчезват безследно или са осъдени от т.нар. Народен съд. (Виж коментара на автора “Доброволци в германската армия от Русе” в края на книгата)
Довършвам рецензията, в деня, когато българското правителство в “дипломатически” пакет с Хърватия и Унгария призна независимостта на Косово. Но стига с аналогии!
Благодарим ти, Иво!
 

Русе, 21.03.08


Атанас Ганчев, Общество Дуло


 

"Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г. Документален фотоалбум и изследване" можете за поръчате и закупите от книжарници "Български книжици" и "Хеликон"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *