Пленници на времето, ние трябваше сляпо да вярваме, че “периодът 1941-1944 е време на въоръжена съпротива срещу монархофашисткия режим в страната”, а в частичност за нашия град да се прекланяме пред подвига на Леон Таджер, убил германски войник, за да взриви склад с горивосмазочни материали. О, времена, о нрави! – винаги в подобни случаи си припяваме добре пасващия на народопсихологията ни рефрен: Духът на времето!
Днес, шестдесет и седем години след отминалите събития имаме възможност да надникнем в тях и да им направим по-обективна оценка. Предоставя ни го великолепният фотолбум и изследване “Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г.” на един от най-добросъвестните русенски историци, истински работохолик, и никога непретендиращ да има последната дума по интерпретацията на дадени събития – Иво Жейнов.
Книги като тази на Иво Жейнов не се нуждаят от коментар, защото снимковия материал, макар и пожълтял от времето (но в това е неговата естетическа красота – “патината на времето”) е по-красноречив от всеки исторически прочит и препрочит, защото е безпристрастен поглед на времето в неговата темпоралност. Магията на подобни книги е в аналогиите – датата е Трети март 1941 година, тя ни връща към Сан-Стефанския мирен договор от 1878-а, тя е нововъзкръсналата мечта за Целокупна България, по-жива от всякога, защото половин година по-рано Южна Добруджа е присъединена към Майка България благодарение на българската и германската дипломации. Отстранена е една историческа несправедливост, заради която и най-големият българофоб Уинстън Чърчил в желанието си да привлече българите за съюзник по време на Втората световна война признава следното: “Ньой 1918-а бе една несправедливост спрямо българите и ние ако искаме те да бъдат наши съюзници трябва да я поправим” (Мемоари, том 4)... И чудно ли е, че войниците на Третия Райх са посрещнати по стар български обичай – с хляб, сол и хора, а сред посрещачите са най-видните русенци, че греят толкова много усмивки. Един български блян е на път да се осъществи. Ала и този път историята отсъди друго... Проклета българска историческа орис! А мнозина от най-доблестните русенски патриоти след Девети септември 44-та изчезват безследно или са осъдени от т.нар. Народен съд. (Виж коментара на автора “Доброволци в германската армия от Русе” в края на книгата)
Довършвам рецензията, в деня, когато българското правителство в “дипломатически” пакет с Хърватия и Унгария призна независимостта на Косово. Но стига с аналогии!
Благодарим ти, Иво!
Русе, 21.03.08
Атанас Ганчев, Общество Дуло
"Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г. Документален фотоалбум и изследване" можете за поръчате и закупите от книжарници "Български книжици" и "Хеликон"
