Белег

|
Размисли за едно представление.

"...as the war machine keeps turning..."


(из песента "War Pigs" на Black Sabbath)




На връщане от фронта този понеделник, спрях в един бар. Не че съм войник, но работата ми определено ме кара да се чувствам доста фронтовашки. Имах нужда да разкърша скованите си ръце, да полея стегнатото си гърло с нещо отпускащо. Да се поинтересувам от нещо различно. Да избягам от мислите си, ако щете.
Та на връщане от работа спрях в Хамбара, една кръчма в близост до църквата "Св. Седмочисленици".
Мрачно и запуснато място, би си казал човек, при първите си стъпки из него. В крайна сметка това й е замисълът, заубеждавах се аз - дървена постройка, осветена изцяло от свещи, с пейки и стълби, който скърцат от годините, с "Редакция" вместо тоалетна (така и не влязох да проверя мога ли да тегля една дълга на редактора), с картини по стените и висящи странни предмети от тавана - какво не отговаря на заглавието й?
Не е като да не съм висял из упадъчни заведения.
Но за първи път щях да присъствам на представление на подобно място.
Поръчах си първото нещо за пиене, което ми попадна пред очите (доста трудоемка дейност, предвид мижавото осветление, но що се отнася до питиета аз съм особено бдителен) и се настаних на един стол до бара. Из главата ми се въртяха разни мисли от деня, съчетани с някакво странно смущение от мястото. В контраст с него до мен се настаниха две разговорливи девойки, които оживено жестикулираха. Постепенно кръчмата взе да се пълни, влезе един самотен младеж, после една по-голяма компания, девойките вкупом се упътиха към "Редакция"-та и... тук някъде неусетно се бе появила завръзката.
- Едно уиски - заяви младежът, и сложи доста износената си мешка на високия стол до себе си. Нещо ме зачовърка - хайде сега пък тоя - уиски разбираш ли, тука - но преди съмнението да ме накара да се вгледам по-добре в проблясващите метални ID плочки на гърдите му, той пое чашата, сипана му от бармана, и я плисна в гърлото си. След което я тропна върху плота...
И представлението започна.
Стреснат като от изстрел, младият войник се хвърли на пода. После се изправи, сякаш постепенно осъзна къде се намира, погледна тези, които седяха на бара (аз благородно се криех зад двете онемели девойки), и заразказва. Заразказва историята на едно момче, пратено на война, къде описана, къде преживяна отново. Музика нахлу в мрака и засвети през прожекторите - песни и говор се сменяха с гърмежи и залпове от фронта, репликите плавно преливаха от детска откровеност в отчаяна лудост, от загриженост и любопитство до пълно отрицание и бяс. Танци на плажа, играни под мижава крушка, и яростно надигане на чашата, се редуваха със стегната строева подготовка, и блестящо жонглиране с пушка. Играта беше наситена с емоции, силно ангажирана, многопластова - пред очите ни се появяваше ту хрисимият син, който искрено се учудва от абсурдите в мелачката на армията, докато пише до майка си, ту побърканият, напушен, изпълнителен солдат, чиято основна задача е да отрича, че е убиец. Да измисли концепция, чрез която да се представи само като изпълнител, да се окаже само работник. В армията такива теории - да ги ринеш с бел. Но как да ги съчетае с онова, което виждат очите му? С онова, което вършат ръцете му? Спиращият дъха момент - "Аз вярвам, че хората... по природа са добри!" - изречено бавно докато ръцете стискат здраво и зареждат пистолета, е една от множеството кулминации, една от поредните горчиви мъдрости в пиесата.
Спектакълът ме разтърси, накара ме да преживея по нов начин тази уж твърде използвана тема за войната. Тук трябва да направя комплименти за озвучаването - беше много адекватно и прецизно, както и да осмисля избора на мястото - изключително подходящо и подсилващо актьорската игра. Шапки долу.
Преразказът ми свършва, защото не искам да лишавам нито вас от изненадата и историята, нито младия актьор Златин Цветков от възможността да ви я покаже нагледно и да ви омае. Така, както направи в тази вечер с нас - нищо неподозиращите посетители на Хамбара.


"Белег" е независим театрален проект на Златин Цветков по пиесата на Робърт Патрик "Децата на Кенеди", с участието на Владислав Станчев и рисуващият със звук Виктор Стоянов.
За повече информация: http://www.wix.com/brigadirov/scartheshow
 

Мирослав Моравски




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *