Благотворителен коледен концерт

|
Уважаеми колеги, приятели, сънародници и хора без нужда от прилагателни,
Коледа се превърна в Маркетингов Удар, Годишното Инкасо За Празнични Пачки, Времето За Големите Кинти.
И в нищо общо с първопричината за своето съществуване…
Независимо от верската или атеистична ориентация,
Рождество е семафор. Който напоследък свети в зелено – дава път на битовите инстинкти и егоцентрични атавизми. Иронично е, че всички тези семейни, расови, класови, национални и прочее идилии се случват по повод рождения ден на Този, който дойде заради другите…
Последното, с което ще ви занимавам, е анализ на социалните ни тертипи.
Искам да ви запозная с Петър.
Петър е, хм…, един от нас.
Буквално.
Защото има някои, които са пред нас, до нас, в телевизорите ни, в мръсното ни пране, в чистия ни парламент (вероятно за да оправдаят името на институцията си), в чиниите ни, в задните си дворове, в залостените си зимници, в старите сметки за уреждане.
Ами те не са с нас.
И не защото са по-лоши, а защото просто не са на себе си.
И в този смисъл са ничии, защото са забравили причината да са тук, на Земята, в Европа, Балканите, България, София или на друг адрес.
Имането, “аз”-енето, дребните дрязги, натъртването на съседския гръб, за да е по-широко на личния фундамент – ето това са неща, които Петър не познава.
Защото ако имаше този минимум игрови опит, нямаше да бъде съкратен по време на поредната тъжна икономическа криза.
Щеше да пропусне ужаса и вината да не знае как да изхрани децата си.
Да се чувства виновен, без да е крал банки, източвал фирми, финансирал пошли маанета, имплантирал безсмислени пластмаси на човеци, за да изглеждат като кукли…
Явно ми е трудно да опиша Петър.
Затова описвам какво не е.
В момента знам, че Петър живее без бъбреци, оцелява на хемодиализа. Както оцелява на съмнителна духовна хемодиализа цялото ни отечество, общество, народ.
Тъй като вероятно от имплантиране на пластмаси не остава ресурс за имплантиране на органи, или просто защото здравеопазването ни е по-кашлящо от собствените си пациенти, Петър живее на магия у нас.
А у нас сякаш и магиите не дават резултат.
Изберете българското.
В София никога няма да се проведе Световния конгрес на магове, вещери, елфи, юродиви и всякакви свръхестественици.
Няма да ни направят впечатление. Всички ние сме акробати и факири.
Тези Коледни дни, които минават на забързан празничен каданс от реклами за полуидиоти, Петър ще бъде с хората, които го обичат – Жулиета и двете им дъщери.
Не знам как биха се чувствали под сантименталния дрън на камбанки и металния звонк на напълнени каси от поредните продадени илюзии и мечти.
Ако знаят, че тази Коледа е просто ПиАр-ът, който не решава никакви проблеми, какъв е смисълът от елейни слова, мазни усмивки на търговци, излъчвани на живо от олтара на Храма?
Никакъв.
Затова на 22 декември 2006 година, в град София, на улица Раковска 127, в НАРОДНО читалище “Славянска беседа” ще се състои благотворителен концерт за Петър, организиран от www.forum.muzikant.org. Начало 19:30 часа, ще свирят групите “Авансадос”, “Балканджи”, “Бабас енд Дядос”, “Млък!”, “Немо”.
Защото Коледа е празник на даровете, които не искат ресто. Или касов бон.
Също като Рожденика, който дойде, за да дава.
Ако можете да помогнете въпреки сивия си финансов хал, въпреки липсата на грам време, въпреки личното или семейно дередже, въпреки тихия служебен огън, който вероятно ви изпича, въпреки…
Списъкът е дълъг.
Ако въпреки нещо бъдете с нас, дори виртуално, дори като мисъл, пожелание, молитва, вие ще дадете не на един, а на трима:
На Петър, защото е един от нас, защото е човек, защото заслужава милост, помощ и подкрепа, както и самите ние.
На вас, защото ние всички сме едно. Което е за ближния, то е и за нас.
И накрая на Рожденика.
Това ще бъде най-хубавия подарък за Този, който само дава.
И който би бил щастлив и ние да можем да даваме, без да искаме.
Честита Коледа.
Честито Рождество!
 

Симеон Германов



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *