Блекмор`с Найт препълниха зала 1 на НДК

|
8 години след първото си гостуване в София формацията на легендарния китарист на „Дийп Пърпъл” и „Рейнбоу” Ричи Блекмор и съпругата му Кендис Найт - „Blackmore`s Night” - изнесе концерт пред препълнената зала 1 на НДК на 17 април 2007 г.
Неузнаваемата под средновековните декори сцена, одеждите на музикантите, дегизираните синтезатори рисуваха атмосфера на менестрелски сбор. Дори ние – песимистичните рок фенове със смесени чувства към акустичната формация, дошли предимно за момента, в който Ричи-хване-белия-Фендер, признахме, че спектакълът е подготвен и облечен с вкус и умение, разкривайки пред нас късче от мистиката на средновековните времена. Мистика, която вече десет години упорито вдъхновява Властелинa на „Жицата” Ричи Блекмор да стиска здраво грифа на мандолината.
Ако трябва да сравним двата концерта, разделени от 8 години, впечатление прави, че групата е порастнала. Като сценично поведение, концертен аранжимент, излъчване. И съумява да увлича, забавлява, трогва. Ние също сме порастнали... може би. Никога няма да забравя как в далечната 1999 година огромната и развълнувана тълпа рок фенове в залата раздираше с ревове миговете на неловка тишина между ренесансовите трели и крещеше рифа на „Black night” на Дийп Пърпъл, нетърпелива да види как Белият Фендер проблясва на сцената и магията се завръща. Може би вече ни е ясно, че магията никога няма да се върне. Натрупали сме достатъчно концертна култура и уважаваме избора на артиста. Оценяваме по достойнство изпълненията на „Бандата от Менестрели”, усмихваме се учтиво на шеговитите истории, които русата фея Кендис ни разказва. Аплодираме я. Съзерцаваме черния китарен магьосник, в далечния край на сцената, оставаме без дъх от лекотата, с която музиката се лее изпод пръстите му и зарежда всяко трепване на струните и на въздуха с онази особена енергия, гениалната... С която душата и вярата на всеки музикален фен се хранят. Носталгията пак я има, но вече е опитомена.
Ако преди години мечтаехме и се надявахме, че гледката на пламенните погледи на тълпата, бушуваща под огнените импровизации на незабравимия Хард Рок Бис е стъпка към „събуждането” на Ричи, че накрая той ще се осъзнае и ще си каже: „По дяволите, аз съм Рок Музикант!”, сега може би сме наясно, че Това е което той Иска да прави. И го прави добре.
Преди години Милко Стоянов определи Блекмор’с Найт така: „Цялата тази работа ми прилича на расов ат, впрегнат с дървено рало със задачата да изоре асфалтова улица. Конят се мъчи и дърпа, ралото се тътрузи, чегърта...”. А в интервюто си, на питането кой въпрос го мъчи най-много, Ричи отговори „Кой съм аз?”
Кой е Ричи Блекмор? Рок гигантът, способен за миг да напише Библия с китарата си и да дирижира 200-хилядни стадиони с дарена свише лекота, или отшелникът в ренесансовото си увлечение, обречен да бъде преследван навсякъде по света от ревящи текстове на Пърпъл фенове. Отговорът на тази загадка може би знае само той. Аз се предавам.
Концертът на Блекмор`с Найт бе класно шоу с трогателни моменти, разкошното изпълнение на баладата на Джоан Баез „Diamonds and rust” бе възнаградено със заслужени бурни овации. Групата бе веща, вокалите на симпатичната и усмихната Кендис – отработени и емоционални, а мнозина сред публиката (дори и с тениски на Дийп Пърпъл) припяваха текстовете. Вглъбеният Черноризец дирижираше музикантите и публиката. Преработените версии на „Soldier of fortune” и „Child in time” (с неочаквана и майсторска гласова бравура от двете бек-вокалистки) бяха.... интересни, макар че менстрелската одежда не пасваше съвсем по мярка на тези величави рок химни.
Накрая дойде и дълго чаканият бис (Белият Фендер). „Ariel” на Рейнбоу, „Smoke on the water”, „Black Night” на Пърпъл. Макар солата на Ричи да не бяха тъй огнени, както преди години, той все пак ни дари с тези прекрасни моменти и накрая се здрависа с всички протегнати ръце.
Ние му прощаваме, че не каза ни дума по време на концерта. Че мои приятели, седнали на първия ред в оркестрината с тениски на Рейнбоу бяха принудени от охраната да ги облекат наобратно. Прощаваме му всичко това, защото ТОЙ Е Ричи Блекмор. И винаги ще бъде.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *