Блестящ концерт на Дино Салуци и Аня Лехнер

|
Майсторът на бандонеона Дино Салуци и германската челистка Аня Лехнер подариха изкуството си на пълната зала “България” на 1 март.
Преди концерта Людмил Фотев – една трета от Джаз Плюс, обяви:
“Няма да ви представям Дино Салуци, вие сами знаете защо сте тук.”
Знаехме ли?
Няколко факта – бандонеонът е немски духов инструмент, родственик на акордеона, с копчета от двете си страни вместо клавиши. Истински символ на аржентинското танго, макар и германски внос, той става популярен солов инструмент в ръцете на великия Астор Пиацола, който го пренася от залата за танци на концертната сцена. Бандонеони по традиционната технология вече не се произвеждат, немските майстори отнасят тайната със себе си след затварянето на последната фабрика през 70-те.
Бях прочел оскъдната информация, която намерих за този митичен инструмент, но това, което чух, видях и докоснах, ме свари неподготвен.
Бандонеонът не е акордеон.
Дино Салуци е един от легендарните бандонеонисти, наред с Едуардо (Тигъра) Аролас и Анибал Троило. Мъж с много таланти, способен да пречупва традицииите през собствения си поглед и душа, през годините той твори еднакво успешно в класиката и в джаза, като оставя яркия отпечатък на Астор-овото “Танго Нуево” навред по славния си музикален път. Умело вплел горещата страст на бандонеона в хладната естетика на лейбъла ECM, Дино Салуци записва с легендата на баса Чарли Хейдън, магьосника на тромпета Пале Микелборг, господаря на струните Ал Ди Меола, загадъчния фрий-джаз кларинет-корифей Луис Склавис. В работата си с тези големи музиканти арженстинският маестро запазва ярката си индивидуалност и звук, както и умението да рисува импресионистични картини с легендарния си инструмент.
Аня Лехнер е основателка на квартет “Розамунде” и забележителна челистка.
 
Начало. Продължителни аплодисменти от публиката. Двамата артисти показаха съвършено взаимодействие, плод на десетгодишна съвместна работа.
Впечатли деликатният подход към инструментите и мелодията, тихо-нежните приливи на челото - сякаш призив към инструменталната мощ на бандонеона, която Дино Салуци разгърна още с първото парче.
Двата инструмента се редуваха да солират с впечатляваща лекота – без да се изпреварват, сякаш се покриваха, издърпваха се един друг нагоре. Смайващо пъстрата звукова палитра на бандонеона провокираше усещането, че на сцената има оркестър.
Музиката балансираше на границата между джаза и класиката, като прекрачваше достатъчно навътре и в двете територии, за да ги нарече свои.
Челото на Аня бе майсторско и същевременно нестандартно, кратък поглед отвъд рамките. На моменти звучеше грапаво и заплашително, миг след това притихнало и нежно, но винаги затрогващо.
Соло имповизацията на маестро Салуци бе вибрираща джази феерия. Бандонеонът му ту шепнеше като блус хармоника, ту ехтеше като шестчленен духов оркестър.
Най-ценното бяха кратките, внезапни изблици на полудял ритъм, така типични за тангото, които двамата изстрелваха неочаквано. Странни, но страстни комбинации от акорди, майсторство и свобода. Те танцуваха, макар седнали с инструментите си.
Танц, който така и не можаха да повторят след антракта.
Втората част на концерта на Дино Салуци и Аня Лехнер предложи много малко от тези емоции.
Челото спря да се бунтува и поддържаше класически, традиционен облик, бандонеонът рисуваше класически, традиционен фон. Всичко бе твърде традиционно и класическо, в най-добрите традиции на класиката.
Въпреки това те ни поднесоха красива музика, изляла се през два красиви инструмента, превърнали се в глас на две красиви души. Бурните аплодисменти накрая казаха всичко.
 
Благодарност към Джаз Плюс, че ни дадоха възможност да се докоснем на живо до този рядък инструмент и неговия неповторим майстор.
 

Борис Жеков



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *