Бляскава комедия по балкански

|
"Д-р" от Бранислав Нушич е поредното ново силно заглавие в репертоара на сцената на театър "Сълза и смях".
Премиерата на постановката се състоя на 15 февруари. Гостите на спектакъла бяха приети тържествено във фоайето на театъра и почерпени с балкански кебапчета (не се наемам да определя със сигурност произхода им: сръбски или български) и пенлива течност, известна сред героите на Нушич като “шампуанско”. Не е чудно, че при такова посрещане билетите за следващите няколко представления вече са изкупени.
Сценичната версия и постановка на “Д-р” са дело на Бойко Богданов. Самият той сподели, че по никакъв начин не е търсил да се разграничава или да прави препратки към екранизацията на пиесата или предишните й поставяния на българска сцена, най-малкото, защото не ги е гледал. Неговият подход към драматургичния текст е интересен и белязан с оригинални, свежи хрумвания. Сценичното пространство е разчупено, насред сцената се издига широк подиум, една втора сцена, сякаш за да подчертае комедийността на ситуациите, в които са захвърлени героите; на преден план се розовее прасенце-касичка, в ляво цигански мини-оркестър активно се включва в действието с прецизен подбор на музикален фон, в дясно се възправя непоклатима огнеупорна каса. Завесата не се дръпва, защото няма такава, и още преди да се появят действащите лица зрителят се потапя в атмосферата на нашите си, тъмни балкански субекти. А някъде отгоре е надвиснала огромна диплома, изписана на “швейцарски”, провъзгласяваща, че Милорад Цвийович е доктор, ама не какъв да е, ами доктор по философия. Извива се едно хоро под акомпанимента на оркестъра (музикалната картина също е на Бойко Богданов), при което лъсва целият колорит на бъдещото представление. След това започва пиесата. Тончо Токмакчиев се превъплъщава в Живота Цвийович, амбициозен баща, твърдо решил синът му да има това, което е липсвало през целия живот на родителя му – титла. За целта не са пожалени средства, не само за разноски по обучението, но и за приетото за почти нормално по нашите краища купуване на диплома. Само да припомня, че Нушич пише пиесата си през 1936 година.
Бащата е разярен - “изученият” син, който очевидно “не е роден за философ”, прекарва дните и нощите си в гуляи, сметките за които се изпращат на баща му. На сцената се появява майката – госпожа Мара. Мария Сапунджиева разсмива залата само с появата си, а що се отнася до играта й – тя е на неизменна висота до самия край на спектакъла. В ролята на Милорад се превъплъщава Веселин Мезеклиев. Всичко е ясно – дипломата не е купена, за да се подписва синчето под кръчмарските сметки като “Д-р Милорад Цвийович”, а защото, според философията на Живота, милионер първо поколение, не е важно какво има човек в главата си, вратите се отварят само пред тези, които притежават титли. И тази философия, колкото и да е далеч от онази, за която Милорад притежава документ, прави от бащата наистина забележителен философ.
Текстът на Бранислав Нушич предава с особена достоверност характерни за балканските нрави черти, омесени в комични и заплетени ситуации, които карат зрителите да се превиват от смях. Разбира се, за това заслуга имат и актьорите, сред които, въпреки малкото си реплики, блести Диана Спасова – в ролята на домашната прислужница Марица. Речта на героите е адаптирана за спецификата на българските обществени прослойки и географски области – изобилстват погрешни ударения, особени натъртвания, преиначени сложни думи. Всичко това препраща към един по-минал исторически етап, но с лекота може да се възприеме и като картина на част от съвременното ни общество. Комедията е откровена и неподправена, на места безцеремонна в третирането на социалната тема. “Сега с пари всичко можеш да купиш. Ето, виж – разписка за десет хиляди динара. Толкова струва една прокурорска съвест” – това са откровенията на Живота пред шурея му Благое – типичен хитрец с дълги засукани мустаци, изтупан, зализан на външен вид, с дупки по чорапите и в съвестта си, винаги готов да измисли някоя хитринка или далавера. Изпълнението на Йордан Биков обаче като че ли можеше още повече да засили някои от толкова характерните и познати черти на този образ.
Комичните ситуации, в които Нушич поставя героите си, произтичат от факта, че вместо Милорад в Швейцария за доктор по името Цвийович е учил Велимир Павлович, бедно умно момче, на което Живота е платил да “извърши тази услуга”. Само че Велимир между другото там е успял да завърже познанства, едно от които е с виден учен-философ, д-р Райсер, който случайно решава да се отбие да види студента си на път за Атина. Друго “интересно” познанство е Клара (Койна Русева), а резултатът, както внезапно се разбира, е малкият Пепика, законен син на д-р Милорад Цвийович. Положението на двойниците е използвано безброй много пъти в световната драматургия (достатъчно е да си припомним комедиите на Шекспир), но майсторството на може би най-известния сръбски драматург поставя “Д-р” сред блестящите образци на жанра. Наред с явната сатира на обществените нрави в пиесата се промъква тънката ирония към философстването и въобще към учените, които се взимат прекалено насериозно. Велимир успява да завърши с отличие (макар и под чуждо име), да пише дълги текстове, изпъстрени с неразбираеми думи и термини, но се жени в чужда държава, създава дете и го оставя на произвола на съдбата, докато у дома си е запленен от дъщерята на Живота. В същото време в разгара на комедията мъничко започва да нагорчава от човешката трагедия на жената, изоставена в чужда държава с дете, от което никой не се интересува, а и от трагедията на бащата, който макар и смешен в опитите си да купи нещо, което в края на краищата не може да се купи, е трогателен в усилията да осигури на детето си “по-добър живот”, докато тези усилия главоломно започват да се сриват. Тогава безотговорният Милорад, нехранимайкото, който се увлича само от вино, гуляи и певачки от ресторантите, единствен оценява красотата на Клара. Тук си дават среща оперетата, мелодрамата и водевилът, след като на сцената отдавна се е настанил и фарсът – и всичко това преплетено майсторски в единно цяло. Когато заклетият ерген и бонвиван изведнъж осъзнава, че след Клара никоя друга жена вече не му изглежда красива, Нушич сякаш поставя усмихнато една удивителна в края на дългото изречение по темата “кое е по-важно в живота”. Ето я любовта, оказва се, че и парите, макар и не всесилни, все пак успяват да свършат полезна работа, а какво остава за ума, за философията? Философията – “когато ти не разбираш какво аз ти казвам и аз не разбирам какво ти ми казваш”.
Блестящ завършек са оперните арии и части от хорове, изпълнени от артистите, докато сцената около тях се залива в спонтанен хаос. Продължителността на спектакъла може да натежи, особено към края, действието е задъхано и напрегнато, но добре би се отразило едно леко допълнително сгъстяване. Колоритът на характерите се завършва от ярките костюми, дело на Петя Стойкова, които на моменти превръщат героите в гъмжило от най-различни представители на фауната. Сред тях се откроява госпожа Драга, сватовницата (Ванча Дойчева) – лилав пуяк, който се носи навред с голямата си чанта и си вре дългия нос навсякъде, като допълнително заплита и без това оплетените ситуации.
След порцията кебапчета, идеалното мезе за шампанско по нашите географски ширини, “Д-р” осигурява завидна порция смях и добро настроение за зрителите в залата. Следващите представления са на 17 и 28 февруари.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *