Бойко Ламбовски: За да въздейства художествено един текст, той се нуждае от много работа и също от талант

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
 

Интервю с Бойко Ламбовски


 
Какво представлява един уъркшоп по литературно писане?
Тази дума не ми е любимата, използва се може би поради факта, че България периодично е подложена на лингвистична инвазия - имало е период, в който преобладаваха турцизмите със страшна сила, период, в който русизмите преобладаваха, сега са галицизми и англицизми. В този факт, самo по себе си, има нещо тъжно, защото говори за липса на достатъчно национално самочувствие... но това не е темата на разговора. Така или иначе, дали ще е уъркшоп или работилница, няма значение, важна е същността на тези занимания. А тази същност е вид литературно образование в неговия творчески смисъл, тоест, преподаване на майсторство.
 
До каква степен може да се преподаде и съответно научи майсторство?
Безусловно може, аз имам такъв опит - следвал съм в литературния институт “Максим Горки” в Москва, където пет години всеки вторник се занимавахме тъкмо с това нещо. Трябва да кажа, че може да се преподаде литературно майсторство на човек, който има талант. Този, който няма, той може да постигне само едно ниво на литературна и обща литературна грамотност. Но от тук нататък, както всяко изкуство, а литературното съзидание в неговия художествен смисъл безусловно е изкуство, и както всяко изкуство се учи дълги години - нека си представим само драматичното изкуство, изобразителното - за да стане човек художник той не смята, че това ще се постигне само с таланта, който той има, например, за особено виждане на багрите, а той ходи в гимназия, след това в академия и се обучава дълги години като чирак, за да може да се каже след време, че ето, от там излиза майстор. Дори да не е Владимир Димитров - Майстора, но някакъв вид майстор. И в музиката е така -колко време се учи, за да можеш да свириш - не се учи само механиката. Литературата не прави разлика от други изкуства, единствено липсва механичният момент. Така или иначе, когато работиш с изявен майстор, аз съм работил с такива като начеващ, това е изключително полезно. Изключително полезна е критиката - защо нещо не става, как да се направи по-добро. Един текст може да се направи по-добър до безкрайност, всъщност. Разбира се, не бива да се рискува да се стигне и до това - пълният перфекционизъм означава бял лист. Но незаменимо е от гледна точка на шлифоване на таланта. В края на краищата заинтересованото и компетентно око върху твоя текст на някакъв отрязък от живота е изключително ценно, когато го има. Особено когато е по-незрял авторът, той не може да си даде ясна сметка защо и в какво успява и в какво - не. Искам пак да повторя, че напълно е възможно един прекрасен писател да изникне от нищото. И сам да се учи. Той все пак не изниква наистина от нищото, той преподава на себе си и най-често у нас така се прави - писателят е този, който сам се учи, в него присъства и този, който се учи и този, който учи - това е възможно. Но какво е предимството на литературното обучение - предимството му е, че то създава среда. Създава среда от можещи, от повишаващи своите умения автори. Самата тази среда е добра мотивационна пружина изобщо за развиване на литературното изкуство. И ще се върна пак към мисълта си, че може да възникне един прекрасен писател от нищото, който сам себе си е учил само от четене - но това ще е абсолютно изключение. Всъщност, за да съществуват двадесет прекрасни писатели, те възникват от 500, които не са чак толкова добри, а тези 500 възникват от, да кажем, три хиляди хора с графомански наклони. Истината е, че всяко изкуство, за да съществува, има нужда от среда, от култ кум доброто, има нужда от вътрешна митология - този е велик, а онзи не е, от изясняване на тази вътрешна йерархия. И от тази гледна точка така наречените уъркшопове, работилници, както и програмата в Софийски университет за магистратура по творческо писане, също са много важни работи, които съществуват в по-големите страни - и в Русия, и в Америка - там особено е разпространена тази практика за различен вид курсове по творческо писане.
 
До каква степен има традиции в България тази форма?
Няма традиции, но не може да се каже, че липсват съвсем - по социалистическо време имаше кръжоци - "Димчо Дебелянов" в Студентския дом, в Софийския университет, в по-големите градове. Разбира се, много зависи кой ги ръководи, кой участва - това трябва да са хора с определени качества, да са не просто добри писатели, а добри писатели с добри педагогически умения. И двете неща са безусловно необходими. Но така или иначе те изпълняваха тази роля на първично отсяване, на мотивация, на създаване на състезателен елемент, който също е важен за литературата. И нещо повече - тези умения, ако оставим настрана за какво също е полезен уъркшопа, ако оставим настрани славоносния момент, чисто писателския, желанието на юношата след време да се окичи с лаврите, ако не на Шекспир, то на Йовков - ясно е, че малцина ще продължат да се занимават професионално с художествена литература, защото животът налага своите изисквания. Но тези умения, които научават учениците и студентите в тези курсове и работилници, при всички положения са им полезни в бъдеще в техния живот. Има и пряка полза - това е, че могат да работят работа, свързана с литературата - да кажем журналистика. Общите журналисти, които са имали писателски амбиции и някакъв опит в това, демонстрират поне в една посока много същностни умения, които част от техните колеги не притежават. Да не говорим, че и в администрацията също е много полезно това умение на грамотно и експресивно писане. Тоест има такава полза, дори да не се занимаваш директно с писане. Не пряката полза е, че езикът като нещо безусловно свързано с мисленето, езикът и овладяването на неговите тънкости, по мое дълбоко убеждение прави личността по-богата. Тоест, човекът, който е влязъл вече в потайните дебри на литературното съзидание, е на йота от, малко повече или малко по-малко, една извисена и по-рафинирана личност, което лично на него не казвам, че ще му носи само щастие, но безусловно за мене е по-симпатичен и по-приятен индивид. И за себе си вероятно. Така че ползите са безспорни.
 
В каква степен подобен вид учене може да се реализира например в различните интернет сайтове, в които млади хора публикуват своите творби?
Може в голяма степен и в кръжоци и сайтове. Особено с навлизането на интернет повсеместно в живота особено на по-младите поколения, не просто е възможно, а се прави. Но ролята на авторитета е важна. Без авторитет нещата започват да звучат като многогласица, в която най-кресливият надделява. Но въпреки това пак е полезно - решилият да учи може да учи и по този начин. Човекът, който усеща, иска да пише и усеща, че има накъде да се качва, ще го намери и направи дори самичък. Но това са патерици, те помагат. Сблъсъкът със свои съвременници, с неговото поколение и с по-възрастни, съпоставянето на текстовете...но, разбира се, аз лично, тъй като имам такъв опит и самият аз съм учил, чел лекции в университета по творческо писане, участвал в уъркшопове, съм убеден, че това е най-добрата форма. Разбира се, с помощта на един авторитетен човек, писател с име, който в директно общуване и анализ на текстовете може да сподели част от своята интимна творческа кухня и да запознае с други известни имена. Тоест това е най-добрата форма като въпрос преди това на организация е как ще бъдат избрани тези, които ще се занимават. Педагог, който е под нивото на два или трима от тази група не трябва да се допуска по принцип. Трябва да се подходи много добре при избора. Част от тези кръжоци могат да нанесат вреда - ако попаднат в ръцете на някоя тетка, която си има своите несъгласия с това, че не е оценена както трябва, а пък то се е случило най-вероятно защото самата тя е слаба, но не го разбира, това може да деформира особено ако по-дълго време се занимава с по-млади хора - този риск съществуваше особено преди време, когато беше по-разпространена тази форма. Но това не е много опасно, бедата, която може да се случи винаги е много малка, а ползата - почти несъпоставима.
 
Какво е мястото на съвременната, особено на младата българска литература в Интернет?
Не се чувствам достатъчно компетентен да отговоря на въпроса, но... в последно време стават революционни процеси, които не мога да ги осмисля достатъчно. Аз съм убеден, че в някакво по-далечно бъдеще книжният носител на текста може би ще изчезне. Но самото художествено боравене с езика, каквото е литературата, няма да изчезне. Нищо чудно обаче в скоро време човек да чете любимите си текстове на своята стена във спалнята с едно щракане и там да си общува също със свои читатели, приятели, писатели.. .За мен е безусловно едно - че за да въздейства художествено един текст, той се нуждае от много работа и също от талант. А как ще го четем, дали на монитора или в книга, това е въпрос, който може би футуролозите могат да обсъждат най-пълно. Но така или иначе, в бъдеще качествената оценка на нещата ще съществува, ще има сблъсък на мнения и се надявам те да бъдат все по-компетентни.
 

Интервюто е провокирано от проведените през лятото уъркшопи (виж репортаж за това) и Училището по творчско писане, провеждано по време на Коледния Панаир на книгата в София.


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *