|
„Жива стомана” разказва за време, когато хората все така се заплесват по зрелища изпълнени с насилие, но са останали в позицията на зрители и кукловоди, докато истинската битка на арената се случва между роботи – огромни канари от метал и свръхмодерна технология. Случайно или не, имаме си работа с първият футуристичен филм с гладиаторски битки, в който насилието не е погълнало хуманността, а хората са намерили (почти) безопасен начин да изливат агресията и спортната си страст. Може би дължим това разнообразие на факта, че режисьорът Шоун Леви е известен преди всичко с комедийните си предпочитания („Нощ в музея”, „Деца на килограм”), но неговата „слава” не намалява очарованието на „Жива стомана”.
Магнетичното екранно присъствие на Хю Джакман и чудесното му партньорство с 12-годишния Дакота Гойо („Тор: Богът на гръмотевиците”), превръщат видимо познатата история за пътя на баща и син един към друг и за трудното възкръсване на вярата в самия себе си във вълнуващ филм за отстояването на желанията и правото на втори шанс.
Екатерина Лимончева
