Боксът като танц за двама

|
Новият Роки има все същата воля за победа, несломим дух и ранима душевност. Разликата е, че – в духа на постмодерното ни време – той е съставен от две части: тяло от стомана и съвсем жива душа (даже две).
Жива стомана” разказва за време, когато хората все така се заплесват по зрелища изпълнени с насилие, но са останали в позицията на зрители и кукловоди, докато истинската битка на арената се случва между роботи – огромни канари от метал и свръхмодерна технология. Случайно или не, имаме си работа с първият футуристичен филм с гладиаторски битки, в който насилието не е погълнало хуманността, а хората са намерили (почти) безопасен начин да изливат агресията и спортната си страст. Може би дължим това разнообразие на факта, че режисьорът Шоун Леви е известен преди всичко с комедийните си предпочитания („Нощ в музея”, „Деца на килограм”), но неговата „слава” не намалява очарованието на „Жива стомана”.
Магнетичното екранно присъствие на Хю Джакман и чудесното му партньорство с 12-годишния Дакота Гойо („Тор: Богът на гръмотевиците”), превръщат видимо познатата история за пътя на баща и син един към друг и за трудното възкръсване на вярата в самия себе си във вълнуващ филм за отстояването на желанията и правото на втори шанс.
 

Екатерина Лимончева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *