Борислав Бойчев с наградата “Николай Хайтов”

|

Специалната награда получи Лиляна Михайлова


На 30 октомври на специална церемония в НМ „Земята и хората” за пореден път бе връчена Националната литературна награда за публицистика и белетристика на името на големия български писател Николай Хайтов. Присъстваха членове на семейство Хайтови, представители на община „Изгрев”, предишни лауреати на наградата, ценители на литературата.
Тържеството започна с великолепно изпълнение на „Гайдарска сюита” на състав от каба-гайди с ръководител Тодор Михайлов при читалище „Добри Чинтулов” в община „Изгрев”. Актьорът Иван Налбантов прочете вдъхновено класическия разказ на Николай Хайтов „Мерак”, припомняйки високото ниво, до което големият майстор бе издигнал българското слово.
„Стана традиция наградата да се връчва в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, което още повече подсилва дълбокото признание за писателя, българина и родолюбеца Николай Хайтов”, изтъкна при откриването на церемонията председателят на читалище „Н. Хайтов” – поетът Иван Баджев, който бе и водещ на тържеството.
Освен Голямата награда „Николай Хайтов” и учредената през миналата година Специална награда от кмета на община „Изгрев” инж. Панайот Дончев, за пръв път през настоящата година бе връчена и награда на в. „Земя” за млад автор.
Журито в състав Николай Петев – председател, и членове Светлана Шаренкова, Иван Баджев и Горан Готев, присъди Голямата награда „Николай Хайтов” на писателя Борислав Бойчев за сборника с разкази „Отвъд стария мост”, а Специалната награда - на писателката Лиляна Михайлова за сборника с разкази „За разликата в часовите пояси”; Виолета Драганова получи наградата на в. „Земя за книгата „Насаме с истината””.
Наградният фонд се формира от дарения от Съюза на българските писатели, ч-ще „Н. Хайтов”, в. „Земя” и кмета на район „Изгрев”. Освен парично изражение, наградата включва и пластики, изработени от сина на писателя - скулптора Александър Хайтов.
Журито отчита, че през няколкото години, откакто бе учредена, „популярността на наградата за публицистика и белетристика на името на Николай Хайтов набра скорост, разви се в дълбочина, стана важно събитие в културния живот на страната. За това говори и фактът, че с всяка година броят на участващите автори се увеличава, като през 2008 г. участието е най-силно – за конкурса постъпиха близо 40 книги - романи, сборници с разкази, публицистика, изследвания.
Но не само количествено - има сериозно качествено измерение на конкурса. Много от творбите са в руслото на най-доброто, което се създава в днешната литература.
Сред книгите с високи художествени качества се откроиха публицистичната книга на Димитър Златев „Пристрастия”, „Клада за феникси” от Никола Гигов и „Платени грехове” от Иван Копривщенов.”
Но по отношение на замисъла и художественото изпълнение журито даде най-висока оценка на Борислав Бойчев и Лиляна Михайлова, тъй като творбите им са „написани в най-добрата национална традиция, отличават се със своята цялостност и много сериозни художествени качества”.
В словото си при награждаването Борислав Бойчев заяви, че е трогнат и благодарен на ония, които са присъдили на него и на Лиляна Михайлова тази престижна награда, особено „като знаем и колко други я заслужават. Благодаря ви, че сте тук, за да си припомним отново за Писателя Николай Хайтов, благодаря на Жени, че е тук, за да чуе онова, което ще си спомним за нейния Николай, на Александър и Здравец, достойните синове за името на своя голям баща”. Развълнуваното слово на Борислав Бойчев всъщност бе много пластичен и емоционално наситен художествен разказ за човека и писателя Хайтов, което в някакъв смисъл косвено илюстрира правилността на решението на журито да му присъди Голямата награда за 2008 г.
Прави чест на читалище „Николай Хайтов”, на неговия председател Иван Баджев, на секретаря Емилия Георгиева и на членовете на настоятелството, че въпреки ограничения кадрови капацитет и финансов ресурс (нещо, което се отнася до повечето читалища днес) съумяват да организират и проведат подобен литературен конкурс с национално значение.
И не само за да се отдаде дължимото на големия писател и дългогодишен председател на читалището Николай Хайтов, но и за да се поощрят и стимулират съвременните ни писатели да творят и да продължават силните традиции на родолюбивата българска литература и на един от най-големите й майстори – Николай Хайтов.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *