Борхес и Песоа на сладкарница в Бургас

|
Тези дни започнах да чета по някакъв странен начин. Свалих от библиотеката две книги – “Безпокойство” на Фернандо Песоя и есеистиката на Борхес и ги захванах едновременно, взаимнозаменяйки ги през определено време. Бях установила при предишните прочити, че дълбочината на писането им, на проникването в невидимите измерения на света са еднакво чудовищно проникновени, интелектуално издигнати до нивото на някакво ново умозрение и гениални от моята гледна точка, поради невъзможността да позволят на никого от идващите след тях писатели да стигнат до същите етични, естетически и философски открития.
Естествено, бях обзета от безпокойството на съпреживяването: откриваше ми се невидимото, двама велики ми го подаряваха, без никаква заслуга от моя страна, без никакво мое усилие, освен прелистянето с показалец на страниците и движението на мисълта ми из далечните светове. Това продължи, докато в един момент започна да ми се струва, че съзнанието ми е обсебено, че започвам да си въобразявам как аз самата съм сътворила целия този необозрим свят - тези мисли съм ги мислила аз и думите съм ги изричала, без конкретен спомен кога се е случило, но като че са мои.
Вълнувах се ужасно. Докато не стигнах до жестокото предупреждение на Песоа, до неговата жестока любов към мен, една от многото: "Ще бъдеш, каквато искам аз. Ще те превърна в украса на моето вълнение, поставено където искам и както искам вътре в мен. Със себе си ти нямаш нищо общо. Не си никоя, защото си без (собствено) съзнание..."
Бях потресена. Големите писатели не ти оставят много възможности. Обаче, щедро ти предоставят единствено възможната - да споделиш световете им, в които да се почувстваш велика и нищожна едновременно, поради посочената по-горе причина.
И тъкмо, когато бях започнала да се измъчвам от тежестта на толкова много познание, придобито от двамата по неведомите пътища на будните съновидения на гения им, поетесата Роза Боянова постави в ръцете ми една книга с пъстри корици и заглавие "Сладкарница за насекоми". Тогава аз се приземих от селенията на Борхес и Песоа. Зачетох се в книжката като човек, който сега се учи да чете. Пъстри римушки, стихотворни игри, залъгалки, гатанки, телеграми в стихове, устно детско творчество, творческо писане. Свят - да ти се завие от свежи треви, морски кончета, гласовити петлета, нахални оси и ароматни цветя; от студена лимонада и причудливи гумени дървета; от пъстро, весело, земно, радостно.
Това, дори не е поезия, каквато възрастните биха очаквали да е, а заиграване с думите, наслада, предчувствие за същото. Първичната чувствителност на децата, участници в тази своеобразна антология на груповото и индивидуалното творческо писане, ми възвърна внезапно собствените сетива за земното, накара ме да осъзная необикновения абсурд, който е ежедневие за интелектуалеца - Песоа и Борхес бяха направили за префинените ми сетива на дългогодишен взискателен читател видим невидимия свят на дълбокото мислене, а децата върнаха усещането ми за живия живот, за често невидимото - от възрастните-видимо.
Детето в мен се засмя, поседна в сладкарницата за насекоми, присъства на романтичната среща с морето (облякло син пуловер), с една звезда гореща, видя как светлината им сервира по чаша ледена бира, скришом топна пръст в чашата и облиза след това пяната.
Жестоката любов на Песоа вече не беше към мен. По някакъв лек, магичен начин бях освободена от литературната й власт. Непретенциозните, свежи съчинения на децата ме превърнаха по чудодеен начин в каквато исках аз. Бях украса на собственото си вълнение, отново имах общо със себе си.
И така - през цялото време, докато се забавлявах с книжката на малчуганите. След което... След което, отново заразгръщах Песоа и Борхес. Но вече знаех, че има начин нещата да са под контрол. Ако безпокойството ми заплаши да се превърне в емоционален проблем, то (пак според Песоа) той може да се реши със средствата на разума...
Разумно, здравословно и приятно за душата е да разпознава отвреме-навреме първичността на мирозданието, вдъхвайки ароматите и виталността му чрез простите детски думички, написани или изговаряни навсякъде край нас.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *