Бохемата като съпротива

|
На 22 юли в галерия "Сибанк" бе открита изложбата "Ничето. Бохемата като съпротива" - живопис и графика на Николай Ников – Ничето (1924 – 1989).
Изложбата ще продължи до 31 август. Няколко думи за явлението "1968 година" в историята на Европа и на съпротивата, каза Героги Лозанов. Той говори и за липсата на такава година в България и заменилата я друг вид съпротива - мълчаливото отдръпване от реалността, на творците и в частност на Николай Ников - Ничето.
 
Николай Ников е роден през 1924 година в София. Завършва Италианската гимназия. Приет е да учи Живопис в ателието на Дечко Узунов в Националната художествена академия, но след няколко семестъра се премества в специалност Графика при проф. Веселин Стайков и завършва през 1948 година. Николай Ников участва епизодично в общите художествени изложби с живопис или с графика. Работил е за кратко в списание "Изкуство". Бил е член на художествения съвет към Център за нови стоки и мода. Биографичната информация и документацията от неговите самостоятелни изложби днес са твърде оскъдни. Повечето от творбите на художника са в частни колекции или при неговите наследници.
Картините в изложбата са подбрани от музейните депа на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, колекциите на Евдокия Найденова и Елена Стоилкова и други частни сбирки. Те представят в най-обобщен вид всички посоки в артистичните търсения на Ничето през годините – от специфичната стилизация на форми и цветове в композиции с торсове, през фрагмените от Париж до вазите с цветя, които художникът рисува в късния си период.
 
Името на Николай Ников - Ничето е сред най-колоритните представители на софийската бохема от 60-те и 70-те години на миналия век. За съжаление малцина познават този художник днес. Всъщност неговото изкуство сякаш винаги е било на заден план. В спомена на всички, които са го познавали, Ничето е оставил ярка следа повече с песните, с купоните, с ведрото си чувство за хумор и острия ум, отколкото с изложбите, които е направил. Целта на галерия "Сибанк" с тази изложба е заедно с ретроспекцията да направи опит за реконструкция на тази уникална артистична личност.
С начина си на живот, с отношението си към изкуството и към официалните норми от този период, художникът упорито е отстоявал една своя особена форма на бохемска съпротива. Така артистизмът надделява над реалността и единствено важни остават спомените от Париж, хубавите жени, музиката и приятелите.
Сега много от свидетелите и участниците в безкрайните вечери в култовите софийски заведения тогава разказват, как Ничето е имал своята въображаема гемия, наречена „Йълдъз” (Звезда), в чиито екипаж са най-близките му приятели. И как самият той е капитан на този кораб в морето от простащина.
В свой текст за списание „Ек” Александър Бешков нарича Ничето „последният мохикан на несъстоялата се българска бохема”.
Сега в изложбата освен част от живописните картини и от графиките на Ничето могат да се видят и интервюта за него с някои от известните представители на тази бохема, които все още пазят онези времена живи в спомените си.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *