България прилича на Италия през 80-те години по отвличанията

|
Отвличанията на бизнесмени в България напомня на Италия през 80-те години на миналия век. След това италианската държава се справи с този проблем. Това каза изявеният италиански магистрат Алфонсо Сабела в Бургас на среща с български колеги-магистрати и журналисти при представяне на своята книга „Ловец на мафиоти” (Издателство „Ера”) на 8 април в книжарница „Хеликон”.

Сабела се отказва от личния си живот и в продължение на години се посвещава на борбата с Коза Ностра като доказва, че мафията не е непобедима. Макар, че цената за това може да е много висока.

Той и колегите му успяват да открият килърът на мафията Джовани Бруска, който не само е убил най-големия антимафиот на това време съдията Джовани Фалконе, предизвикал процеса на века, но е държал малкият му син Джузепе в плен цели две години. Момчето е отвлечено с цел да бъде притиснат бащата да не служи повече на правосъдието. За да заловят Бруска, антимафиотите предприемат тактиката на опожарената земя. Това е крайна мярка, при която се елиминират всички контакти на търсения човек и му се оставя само една възможност – да се предаде, защото ще остане изолиран и може да бъде убит от неприятелите си. Така са предотвратени много други подготвяни убийства.

Един от хората, който антимафиотите арестуват, е дясната ръка на Бруска - Джузепе Монтичоло. Той решава да сътрудничи и ги води до мястото - селска къща със скрит под плочките вход за подземие, където в клетка е държан и удушен малкият Джузепе. Бруска е удушил детето между 12 и 13 януари 1996 г., а след това е потопил тялото му в киселина.

Мафиотите са потапяли телата в киселина, за да бъдат заличени всички следи. До началото на 90-те години мафията дори изпича труповете, кремира ги, за да не водят към следи и да няма сигурни данни, че съответният човек е убит - тогава разследването почва много по-късно.

Джовани Бруска лично е признал за 100 убийства, но официално е имал разрешение да ползва "домашен отпуск" и да излиза от затвора.

Алфонсо Сабела разказа как италианската държава се е справила с отвличанията, когато става въпрос за откуп. Приет е закон, който на пръв поглед е много жесток – блокират се веднага всички сметки на отвлечения и неговите роднини. Това отначало е стресиращо за близките и е създало проблеми, но така отвличанията секват.
Добри резултати е дал и Законът за защита на свидетелите. След неговото въвеждане няма нито един сътрудник на правосъдието, който да е открит след това. Антимафиотите подготвят млада жена с името Никита. Тя прониква като "къртица" в структурите на Коза Ностра и помага да бъдат спасени много хора. „Ако мафията я бе открила, със сигурност щеше да я убие, успяхме да я опазим”, разказва Сабела.

Сега той преценя колко големи рискове са поемани, понякога просто отчаяни – в онова време в Палермо има всеки ден убийства и пострадали невинни хора.

„Докато работех в Палермо, видях много жестокости - например, много 20-годишни момчета бяха убити. Тяхната единствена вина бе, че ходят на дискотеката, посещавана и от племенника на Багарела - бос на Коза Ностра, който мислеше, че роднината му би могъл да бъде обект на засада”.

Сабела е участвал в разбиването на най-големия нелегален арсенал от оръжие – руско производство, внесен в Италия от албанската мафия.

Магистратът е убеден, че правителствата на държавите могат да се справят само, ако действат координирано, защото мафията вече е добила международни размери. Именно затова трябва да има специален закон за мафията, съгласуван между държавите. Убеден е също така, че ако държавниците имат воля, могат да елиминират този феномен в момента, в който пожелаят. Но често пъти волята на властта е двусмислена...

Някога мафията в Италия е била идеализирана. На този етап тя живее под прикритие и се намира в момент на обратна еволюция. Босовете не демонстрират богатство, не са по първите страници на вестниците, те имат семейства и живеят като обикновени чиновници, не обичат да се изтъкват.

Така например Сабела разказва в книгата си за мафиота Пиетро Алиери, действащ като свещеник. Този убиец на хора имал и в къщата си чудесен олтар. Когато Сабела го попитал дали би му сътрудничил, за да помогне, Алиери отговорил: "Когато в нашите училища говорите на децата ни за закони, те са съгласни с вас. Но когато пораснат и искат да имат пълноценно здравно обслужване и добра работа, къде ще ги открият: при вас - държавата, или при нас - мафията?!" За съжаление, е напълно прав. Но всъщност хората не разбират, че насилието е част от генетичното наследство на мафията и веднага щом тя успее да се реорганизира, ще се върне за челен сблъсък с държавата.
Ето защо една от любимите фрази на Алфонсо Сабела е изказаната от Кенеди: "Не се питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти ще направиш за нея."

Колкото до книгата, която е написал, Сабела смята, че тя ще послужи по-добре да се разбере необходимостта всеки един от нас да изпълнява дълга си в името на общия интерес.
 

Румяна Емануилиду, Соня Кехлибарева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *