Български разкази на турски

|
Двумесечното специализирано списание за разкази “Eşik Cini”, което се издава в Истанбул род редакторството на Налян Барбаросоглу – всепризнато име в този жанр в Турция, – в новия си януарско-февруарски брой отделя около тридесетина страници за представянето на съвременния български разказ от Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим.
По-конкретно представянето се открива с обзорна статия на д-р Хюсеин Мевсим – “Общ поглед върху историята на българския разказ”, в която се проследява възникването и развитието на този най-представителен жанр на българската литература от 60-те–70-те год. на XIX век до наши дни.
Следват по един разказ от Антон Баев (“Алеята на любовта”, пр. Х. Мевсим), Деян Енев (“Един ден на Ема”, пр. К. Джесур), Здравка Евтимова (“Кръв от къртица”, пр. Х. Мевсим), Георги Господинов (“90-те години», пр. Х. Мевсим), Николай Хайтов (“Катерин”, пр. К. Джесур), Йордан Радичков (“Нежната спирала”, пр. К. Джесур), Емилиян Станев (“Смъртта на една птица”, пр. Х. Мевсим), съпроводени с фотографии и подробни биографично-творчески портрети на авторите.
В разговор за читателите на Словеса Хюсеин Мевсим сподели, че “от 60-те години на миналия век датират първите по-сериозни опити за представянето на българския разказ в Република Турция, като безспорни приноси в това отношение имат преводачите Мехмет Тюркер Аджароглу (Й. Йовков, Елин Пелин) и Наиме Йълмаер (Чудомир, Н. Хайтов). Въпреки строго субективния си характер, антологията все пак си остава най-ефикасното средство и предпочитана форма за пълноценното представяне на една литература на чужд език. Без да омаловажавам извървяния път и преводаческите постижения в тази област, смятам, че въпросът за една антология на българския разказ на турски, в която да бъдат отчетени максимално обективно и строго безпристрастно мястото и влогът на всеки подбран автор в традицията, остава открит. Тези съображения ме подтикнаха да съставя една всеобемаща антология на българския разказ, в която от Л. Каравелов, Т. Влайков, М. Георгиев, Иван Вазов, Г. П. Стаматов, Ел. Пелин през Й. Йовков, Св. Минков, Чудомир до Деян Енев, Георги Господинов и Елена Алексиева, са включени тридесет имена с 50 творби и тя ще появи към края на тази или началото на следващата година в респектираща поредица на едно от най-реномираните издателства в Турция.”
 
Да пожелаем успех на д-р Хюсеин Мевсим в усилията му за представянето и популяризирането на българската поезия, драматургия и проза на турски език!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *