„Българското” в различните му варианти на Международния фестивал Друмеви театрални празници, Нова българска драма

|
Шумен – градът на първото българско представление – продължава традицията на новата българска драма чрез ежегодния Международен фестивал Друмеви театрални празници. От 11 до 16 май се проведе неговото юбилейно двадесето издание, посветено на 70-годишнината от рождението на Станислав Стратиев. Този път ръководството на фестивала и на Драматично-кукления театър „Васил Друмев” се довери на един селекционер за спектаклите и пиесите – Светла Бенева. А мотото на фестивала беше „Глобалният българин – преразказ на артиста”.
Програмата беше разнообразна – постановки от различни градове на по-съвременни текстове като „Карнавал” на Камен Донев, „Лалугер” на Александър Урумов, „Муха” от Иван Иванов, „Души” на Димитър Динев, „Тя” на Даниела Колева, „Криминале 2D” по Иво Сиромахов; но и на по-стари пиеси като „Рейс” и „Балкански синдром” на Стратиев, „Убийството на Гонзаго” на Недялко Йорданов, „Главанаци” на Боян Папазов.
Напълно в духа на мотото акцентът на всички спектакли падаше върху актьорското присъствие, което прелива от сцената, за да се загнезди в сърцата на хората. Бурно бяха посрещнати от радостната публика изпълненията на Мариус Куркински, Николай Урумов (носител на награда за мъжка роля броени дни след тази за най-добър актьор на фестивала на монодрамата в Битоля, Македония), Любен Чаталов, чиито моноспектакли „Български разкази” (награди за спектакъл и за музиката на Емилиян Гацов), „Лалугер” и „Муха” се занимават с поведението на българина в контекста на живота му и мястото му в света и обществото. Кое го разсмива и натъжава, какви са копнежите и страданията му. И любовта във всичките й форми и към всичко възможно надникваше иззад пролуките на различните проблеми, в които са останали искрици надежда.
Дали е истина, че рейсът на абсурдното социално-политическо настояще и на топлата и нежна българщина, понякога граничеща обаче с главанащината, препуска стремглаво към пустотата на нищото, без всякакви изгледи някога да спре? Че изкуството и властта са в противоречие, борейки се сами за себе си да надделеят с цената на унищожението, както показателно ни разкрива „Убийството на Гонзаго”? Впрочем, според мен, това е най-добрата постановка от международната програма, осъществена от Държавен академичен театър „И.С.Тургенев”, гр. Орел, Русия. Режисьорът Борис Голубицкий е успял да извлече от актьорските способности на добрата си трупа приковаващо и разтърсващо-магнетично превъплъщение в една по-универсална тематика, надскачаща рамките на пиесата.
Такава е смъртта и неуважителното отношение към нея, а заедно с въпроса за прехода от земния свят към отвъдния, смесен с българските ритуали, са централния пункт на „Души”, съвместен проект на режисьора Раду Африм и театър „Мария Филотти”, гр. Браила, Румъния. Тази постановка спечели наградата за най-добър чуждестранен спектакъл. Третият претендент за нея беше „Тя” на Народен театър „Антон Панов”, Струмица, Македония, моноспектакъл на Оливера Аризанова, режисьор Васил Михаил. Тя е типизиран образ на балканската жена, неудовлетворена от битовия си, елементарен живот, стремяща се да избяга от скуката, еднообразието и досадните си повърхностни задължения. Но незабравила чувството си за хумор. Всичко това е показано с богата в символно отношение сценография, дело на Вичо Василев.
Comedy show 4*4” по Полина Христова с четирима млади актьори на Сливенския драматичен театър „Стефан Кирков” разкри на зрителите нова вълна в българския театър. Спектакълът е основан на импровизационния театър, който замесва и публиката в игрите си, но и следва концептуални миниатюри по четири теми: любов, смърт, път и време. Всеки път представлението е различно от предишните, дори и от репетициите. На фестивала екипът реши да изпробва най-доброто досега, използвайки различни методи. Последната миниатюра беше сериозна и философска, изразена единствено с пластика и с помощта на дървени рамки. Няма по-приятно и трудно нещо в театъра от важни теми, развити по забавен начин. Неслучайно Таня Йоргова и Вяра Начева си поделиха наградата за женска роля.
Изиграха се две пиеси на Станислав Стратиев: „Рейс” на Шуменския театър с гост-актьор Георги Кадурин и награди за режисура на Бина Харалампиева и за сценография на Теодора Лазарова доказа как вечното и битовото си взаимодействат в драматургията и винаги ще бъдат актуални. Интересно и точно е мнението на режисьора Борис Голубицкий и драматурга на руския Държавен академичен театър в гр. Орел Олга Нестерева. Според Голубицкий пиесата е изцяло философска и постановъчното й решение му се е сторило прекалено битово. Олга Нестерева, напротив, смята, че това е правилната идея, защото този рейс е своеобразен Ноев ковчег. Те споделиха също, че Стратиев е на почит в Русия. Значи той успява да улучи не само слабостите в българското общество и в характера на българина. Той като пророк се взира в универсалните проблеми.
Другото достойно представяне на Стратиева пиеса, което и закри фестивала, беше „Балкански синдром” на МГТ „Зад канала” с режисьор Мариус Куркински. Това е може би най-успешният му режисьорски опит, който в съчетание с изпъкващата актьорска игра на Александър Кадиев, Антоний Аргиров, Христина Караиванова и Стела Стоянова оставя впечатление за един всепоглъщащ театър.
В съпътстваща програма, извън официалната конкурсна селекция, бяха отделени три събития: „Сливи за смет”, драматично-куклено представление на Десислава Минчева под режисурата на Петър Тодоров; представянето на пиесата „Глас” от Елена Алексиева в изпълнение на Ивана Папазова, чиято сценична реализация предстои следващия сезон в Пловдивския театър; участието на абсолвентите на НАТФИЗ „Кр.Сарафов” от класа на проф. Атанас Атанасов с „Криминале 2D”. Заедно образуват сплав от синкретично и оригинално изпълнение в адаптация на приказка, дълбока, нееднозначна и красива драматургия, разкриваща индивидуалното похабяване на човешкия талант заради личния символ на великата личност и интимната връзка с нея, и не на последно място свежестта на забавлението, породено от комичните текстове на Иво Сиромахов.
Безспорно короната на тазгодишния фестивал носи Авторския прочит „в асансьора” на четирите номинирани пиеси: „Някъде” от Кольо Карагеоргиев, „Очите на другите” от Иван Димитров, „В търсене” от Михаил Казаков и „Благословените мръсни дни”. Откъси от всяка една бяха разиграни от Шуменската трупа във фоайетата на четири етажа, като за кулиса служеше асансьорът. Завъртане на визуалния цикъл, заложен в драматургията, първи интерпретативен прочит, подсилен с въодушевлението и енергията. Актьорът Милен Димитров изговаряше ремарките в ролята на разказвач вглъбено и с много чувства, трябва да прибавим и свиренето на различни инструменти. Сценографията представляваше изчистена и импровизирана форма за обозначаване местата на действие посредством всякакви платове и с внушение за ефирност и свобода. Определено, освен да се запознаят с пиесите, присъстващите имат възможност и да ги видят в суров сценичен вид, за образна представа, сякаш в процес на репетиция. Това не би могло да разсее, както чистото литературното четене. Самите автори останаха изненадани и доволни. Четирите пиеси разискват въпросите на личността в объркания, сложен свят, изгубените шансове и търсенето на нов път.
„Очите на другите” бе отличена с наградата за драматургия. Иван Димитров е измислил абсурден отговор на абсурдното съвремие, в съвсем конкретна и реалистична обстановка е поставил безумните си персонажи, до болка обезличени в динамичната анонимност, гледащи, но непроумяващи. И един отчаян трогателен жест, молещ за спасение. Не можем да живеем пълнокръвно без очите на другите, но като че ли постепенно привикваме да го правим. Освен силната диалогичност, ценното в пиесата е и преплитането на каламбурни образи - човешки, предметни и езикови.
Във времето на стремеж към културна унификация, подобен фестивал не е само средище за съхранение и подкрепа на българската идентичност, а и истински празник, който утолява жаждата за „типично наше си” и опровергава тезата, че липсват родни стойности в изкуството.
 

Вилия Моновска

Съвместна публикация с "Литературен вестник"





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *