Важното е някъде другаде

|
Some Little Dots, по-отдавна познати като Кирил Златков и Ева Стоянова, представиха първите си неща като екип в пространството на софийския клуб Wonder Bar, който отвори врати и стени за работите на млади творци, представяйки серия от изложби. Първата такава показа постери на картички, изработени от дизайнерите Pink Onion.
Експозицията е отворена за посещения до 9 ноември.


Работата за Wonder Bar - eкспозицията "Важното е някъде другаде" - представлява втора изложба в пространството на бара и първа публична акция на Кирил Златков и Eва Стоянова, съвсем прeсния арт тандем, наричан още some little dots.

Освен че some little dots обичат да свързват точки в пространството като личните си оръжия (за Кирил това са моливът, четката, белият лист и един от заветите на Стив Джобс, a за Ева – интуицията, листовете хартия и естествените материали), оказа се, те обичат страстно и буквите от българската азбука (Кирил Златков е художник, типограф, дизайнер, плакатист, калиграф, създател на нови български шрифтове и защитник на изчезващи букви от електронната ни писменост, а Ева се старае да пише на български повече и по-красиво).

Eто няколко техни мисли от процеса, чийто продукт можете да видите пред бара под птиците и в цялото пространство до 9 ноември 2011 г., в Wonder Bar на ул. «6-ти Септември» № 38.

Нещата (постери, стикери и оригами) са конкретно създадени за това пространство, бара. Искаме, гледайки ги, посетителите да избягат от очевидното, да подложат на съмнение формите, да помислят за относителните величини – времето, пространството, гравитацията, красивото, оптимизма, личното определение за наистина важно и собствените възможности. Осъзнаваме, че нашето желание е нескромно, защото не можем да очакваме хората въобще да мислят или да отговарят на провокацията ни на място за почивка като това. За нас обаче сериозното и играта се преплитат и така - докато играехме на асоциации, философствахме, спорихме, пихме кафе, мляко и фреш, разменяхме идеи, мисли и думи. Букви и думи, които сега открито споделяме.
Дали обаче в пространството между думите или между пръстите ни, времето ни си изтича «безвъзвратно и неумолимо като яйцата на Косе Босе», както казва героинята на Катя Паскалева в «Търкалящи се камъни», или не?
«Все едно» ли ни е дали кафето ще е арабско, дълго или с мляко, дали има лед в дванайсетгодишното уиски и дали приятелите ни ще са с нас само, когато имат нужда от нещо? Все едно ли е дали това, което виждаме и чуваме, е Белокрила чучулига или Белочела сврачка? Къде и кога точно се замисляме за подобни неща? Можем да го правим и в бара…

Простият, но труден изход от инерцията на лесното, е да не ни «е, все едно», «нищо пука» и да не възкликваме празно «крррасота!».

Интересно ни е да видим дали силната музика и алкохол могат да надвикат няколко тихи думи.
 

По материали на Some Little Dots



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *