Васил Найденов и Силвия Кацарова спечелиха “Бургас и морето” 2009

|
Песента "Летя" по музика на Теди Кацарова и текст на Живко Колев и Васил Найденов спечели 27-ото издание на конкурса "Бургас и морето".
На 1 август в Летния театър публиката и журито изслушаха петнайсетте песни-финалисти. Първи на сцената излезе Сунай Чалъков, който представи песента "Море на спомена". Музиката е дело на Митко Гилдишки, а текстът - на Иван Тенев, автор на голяма част от текстовете на песните на Кристина Димитрова и съавтор с Александър Петров на "Шепа пясък", изпълнена от дуета Кристина Димитрова и Владимир Димов малко по-късно същата вечер.
Втора бе композицията "Как ще те обичам", изпълнена от участничката в "Мюзик айдъл 2" и водеща на "Хит минус едно" Антония Маркова. Текстът е на Петя Пашева, а музиката - на Димитър Гетов, автор на хита от близкото минало "Черно и бяло". Въпреки че негова песен спечели втора награда на "Бургас и морето" 2008, тази година "Как ще те обичам" звучеше приятно, но не достатъчно, за да остави трайно впечатление у публиката или журито. Последвалата "По пътя" на бургаската група "Фор" изглеждаше по-радушно приета, но също не се класира във финалната тройка. Мелодичният хардрок се открояваше на фона на предишните относително безлични парчета, но сам по себе си не блестеше с някакви особени достойнства. Споменът за него се заличи от последвалите композиции, които залагаха много на изпълнителите си.
"Шепа пясък" с музиката на Краси Гюлмезов, който едва ли има нужда от представяне, бе изпълнена от Кристина Димитрова и Владимир Димов. Музиката обаче не беше достатъчна за класиране на призово място, защото, както обясняваше Тони Димитрова на другия водещ - Асен Блатечки, една песен е резултат от усилията на екипа, включващ и текстописеца, и изпълнителите, а те опрделено не можаха да достигнат високо ниво.
"До утре" е по текст на Пламен Бочев - един от малкото наистина добри текстове тази година. За една успешна песен, разбира се, текстът сякаш е най-маловажният компонент. Но конкурс като "Бургас и морето", зародил се в златните години на българската естрада и неотменно носещ нейния привкус през годините, би трябвало да поощрява и стойностните текстове. За съжаление силният текст остана незабелязан в комбинация с нищо незапомнящото се изпълнение на Боян Михайлов и музиката на Валери Костов, като въпреки това песента спечели второ място в крайното класиране.
Джина Стоева се представи не само като изпълнител, но и като автор на текста на "Жива съм", музика - Георги Георгиев-Герасим. Не стана ясно какво прави тази песен сред финалистите, а елегантният тоалет на Джина не тушираше фалшивините и залитането по чалга-прийоми в гласа й.
Трите чаровни момичета от "Бесараб проджект" усмихнаха публиката с песента на Иван Симеонов "Не си отивай", която много напомняше "Децата на Пирея" (а тя все пак е създадена преди близо 50 години).
"Сън" по текст на Андро Стубел и музика на Стоян Стоянов, изпълнена от Искра Василева, и "Миг покой" на Дончо Генов и Анелия Павлова - група "ТАБУ", не впечатлиха никого. Най-интересни при изпълнението на "ТАБУ" бяха младите танцьори, които се справиха чудесно с нелеката хореография.
Очакванията за творбата на Графа и съавторката на текста - Гергана Турийска, не бяха оправдани. "Как го правиш" носи почерка на Графа, без да има потенциал за хит, а изпълнението на Николай Манолов бе повече от разочароващо.
"Танц с вечерния дъжд" на Стефан Диомов спечели публиката с атрактивната хореография, поднесена от група "Петте сезона", и характерното за Диомов високо музикално качество. Песента има типично звучене и спокойно може да бъде сбъркана за композиция от дискографията на "Тоника", "Домино" или "Тоника СВ". Журито я класира на второ място, но тя остана на трето в крайното класиране поради вота на публиката.
Камелия Воче, позната през осемдесетте като Камелия Стоянова, изпълни "Споделено" по текст на родения в Бургас Матей Стоянов, написал много текстове за български естрадни песни, сред които и незабравимата "Летят последните таксита". Музиката е на Александър Бръзицов.
Група "БТР" се представиха със "Слънчев ден" - втората рок песен тази година. Песен, която може да стане позната и харесвана само след масирано въртене по радиостанции, тъй като нищо в нея не надскача средното ниво.
За финала останаха "Летя", класирана на второ място от публиката и на първо от журито и в крайното класиране, и "Когато мъжете плачат", класирана от журито на трето място. "Когато мъжете плачат" на Бончо Гроздев по текст на Пейо Пантелеев бе изпята от Галя Ичеренска, а основното достойнство на "Летя" е харизматичното сценично присъствие на дуета Силвия Кацарова и Васко Найденов. Прибавяме към това наистина сладките таланти от "Бон-бон" и еуфорията около обявеното като "завръщане" партньорство между двете звезди, за да получим награда.
Въпреки дългогодишната си история, "Бургас и морето" сякаш още търси себе си. Не минава година без скандали и недоволства. При все че препоръката в регламента на конкурса "песните да бъдат изпълнени от популярни и утвърдени български изпълнители" да цели равностойно представяне на сцена и на композиции от млади творци, публиката сякаш по-често гласува за изпълнител, отколкото за песен.
Въпреки излъчването по БиТиВи, конкурсът е по-скоро местно събитие, а системата за гласуване с есемеси далеч не е оптималният вариант. Песни, които да са със съвсем модерно звучене, се срещат рядко - но това е проблем на българската поп музика като цяло. Ненужно е деленето на "стари и млади" сред музиканти и публика, но безспорно по-младите поколения не са спечелени за идеята на конкурса.
В Летния театър вчера имаше наистина много тинейджъри и млади хора, но заслугата е и на SNAP!, които излязоха след награждаването и вдигнаха на крака всички с коктейл от вечните си хитове в нови ремикси, ударна вълна настроение, перфектно сценично поведение и комуникация с публиката. Щях да кажа, че са взривили Летния театър, ако половината зрители не си бяха тръгнали. А все пак съчетанието между поп конкурса и електонно-рап-денс проекта от 90-те беше повече от интересно, да не говорим за възможността да се види и чуе на живо група, разбивала световните класации не веднъж (пък и включена в цената на билета...)
Оригиналният вокал на групата - Турбо Би - и певицата Мишел се вихриха на сцената близо час, като към края поканиха и екзалтираните си фенове да се качат и танцуват под звуците на "Rhythm Is a Dancer". Турбо Би демонстрира и таланта си на бийтбоксър, с което подлуди почитателите си, повече от които - изненадващо - са били в доста крехка възраст или дори не са били родени, когато "The Power" бе номер едно в класациите.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *