Величествената Кула на едно творчество

|
Стивън Кинг най-сетне завърши епичния си проект, погълнал над двайсет години от живота му – величествената сага за Роланд Стрелеца и неговото пътешествие в търсене на енигматичната Тъмна кула. Последната седма книга от поредицата вече е на българския книжен пазар благодарение на издателска къща “Плеяда”.
Огромният обем на творбата (около 1000 страници) е наложил издаването й в два тома (озаглавени съответно “Изгубени гласове” и “Тъмната кула”), а поместената от Стивън Кинг поема на английския викториански поет Робърт Браунинг “Чайлд Роланд Кулата достигна” (вдъхновила навремето студента Кинг за “Тъмната кула”) се е оказала истинско предизвикателство за преводача, който обаче се е справил перфектно както с романовия текст, така и с трийсет и четирите шестстишия на непревежданата до този момент у нас поетична творба. Двата тома изобилстват от множество черно-бели илюстрации, дело на изключителния американски художник Майкъл Уелън, и единственото, за което можем да съжаляваме, е отсъствието на възхитителните цветни илюстрации към оригиналното щатско издание на творбата, ала в интерес на истината това би увеличило неимоверно пазарната цена на книгата.
Седемте тома на “Тъмната кула” не са типичният фентъзи роман, ориентиран към подрастваща аудитория с нисък интелектуален капацитет и инфантилно светоусещане. През последните години световният (а и българският) книжен пазар буквално се наводни от десетки многотомни саги, повествуващи за далечни пътешествия и епични сражения и изобилстващи от рицари, дракони, джуджета, елфи и всякакъв друг митологичен антураж, нагло изплагиатстван от класическия роман на Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените”. Строго определените им жанрови параметри и съблюдаването на определен “фентъзи канон” намалява и бездруго съмнителната им литературна стойност, ала многолюдните тълпи от поклонници искат точно това – едни и същи истории в различни корици. Всеки, който се опита да разчупи твърдите стереотипи на жанра, бива пренебрегнат от братството на фентъзи-маниаците, а по-ерудираните читатели често дори не узнават за книгите, които съчетават бляскаво литературно майсторство с нажежена до бяло интрига. Сагата за Тъмната кула е такъв роман. Ако очаквате инфантилни колизии, кънтящи на кухо батални сцени и сюжети тип компютърна игра, ще останете разочаровани. Стивън Кинг не е изневерил на себе си - тук ще откриете изключителен драматизъм, изградени със свръхпрецизност персонажи (едва ли ще забравите някога Роланд, Еди, Сузана, Джейк и рунтавелкото Ко; нещо повече – ще имате чувството, че ги познавате), невероятно майсторство по отношение на стила и езика, многопланов сюжет, нагнетена фабула, събитийна наситеност и философска многопластовост (особено в последната седма част). Макар и ориентирана към широк читателски кръг, книгата не прави компромиси с качеството си и изпъква с автентичния си блясък на фона на всички онези книжни полуфарбрикати, наводнили книжарниците по света и у нас. Не, да наречем “Тъмната кула” фентъзи роман, е все едно да наречем “Братя Карамазови” криминале. С този цикъл Стивън Кинг е успял да създаде неомитологична проза от най-висок калибър, запазвайки перфектния баланс между въображение и натурализъм, дълбочина и увлекателност, характери и събития, трагизъм и надежда, страх и копнеж, печал и усмивка.
Последната част от поредицата за Тъмната кула не само възвестява le grand finale на сагата, но и затваря по своеобразен начин цялата творческа вселена на литературния феномен Стивън Кинг, обединявайки повечето му творби в един цялостен мегатекст. Тъй както самата Тъмна кула служи като свързващо звено на всички съществуващи светове (недвусмислена препратка към характерната за Романтизма идея за множествеността на световете), така и сагата за търсенията на Роланд от Гилеад е като ос, около която кръжат останалите романи на писателя от щата Мейн. Тук запознатият с цялостното творчество на Кинг може да открие препратки към култовата хорър класика “Сейлъмс Лот”, апокалиптичния роман-епопея “Сблъсък”, философско-митологичния шедьовър “То”, реалистичното фентъзи “Очите на дракона”, “двуглавия” роман “Талисманът”, взаимно отразяващите се “Град Отчаяние” и “Отмъстителите” и много други емблематични произведения както за плодовития американски писател, така и за популярната литература и култура на двайсети век. Един от феномените на тази попкултура, като един истински постмодернист Стивън Кинг доказа, че може да съчетава по изумителен начин литературното и масовото, достъпното и елитарното, класическото и модерното. И още нещо – той продължава да кара милиони хора да четат книги в един забързан век, обърнал гръб на естетическите ценности, в който за стойностна се смята единствено тази информация, която носи непосредствена практическа полза на поглъщащия я.
 

Христиана Лазаровска


 

Тъмната кула VІІ. Изгубени гласове 1 и Тъмната кула VІІ. Тъмната кула 2 можете да закупите от виртуална книжарница Букс.бг



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *