Вечният блясък на саксофона

|
На 29 октомври в зала 1 на НДК Дейвид Санборн омагьоса над 3000 души. Без помощта на вълшебна пръчка или магически сили, а само с един саксофон и бенд прекрасни музиканти.
Първият концерт на прочутия саксофонист у нас бе част от тазгодишното издание на "София Мюзик Джем", организиран от София мюзик ентърпрайсис. Самият Санборн сподели от сцената, че желанието му да посети страната ни датира от момента, когато е чул изпълнение на Иво Папазов. "Казах си, че задължително трябва да отида на това място, където се свири така. И ето ме тук".
За щастие песимистичните очаквания за рехава посещаемост не се оправдаха и зала 1 на НДК бе задоволително пълна с хора. За съжаление обаче музикант като Дейвид Санборн заслужава залата да се пръска по шевовете. При все това мнозинството от хората знаеха къде са дошли и какво ще чуят и атмосферата бе приятно наситена с притихнало съзерцание и незабавен отклик към всяка нота, полетяла от сцената. А оттам долитаха мигове - отминали, настоящи и бъдещи. Емоции, проблясъци, прозрения. Обич, сладка тъга и топлина. И онзи вкус в устата, оставащ след преживяването, който отличава истинското изкуство от заместителите, пък били и те наблъскани с примамливи, но нагарчащи подсладители. Истинско изкуство, класа и стил, но не с хладния блясък на студените звезди, а пулсиращи в ритъма на топлото човешко сърце, така близо до златистото като слънчев есенен ден сърце на саксофона.
Това представи Дейвид Санборн в топлата, наистина есенна, вечер. Картини от майстор художник в гамата на другия наш живот, такъв, какъвто е в кратките мигове на досег с таланта и твореца. Разходката из творчеството на саксофониста бе съчетание от по-стари композиции и парчета от новия му албум "Here And Gone". Още в началото той обяви, че иска да отдаде почитта и уважението си към музикантите, които възприема като свои учители. И засвири "Brother Ray" - концентрирала почитта и уважението на Маркъс Милър към Рей Чарлз. Публиката притихна, за да се оживи след това с "Maputo" от съвместния албум с Боб Джеймс "Double Vision". И така се продължи - имаше още реверанси към Рей и още "по-популярни" парчета.
"Час и половина - коментира някой на излизане - браво, че и толкова издържа, на неговите години. Тоя сакс какво духане иска..."
Разбира се, това си има значение. Но и на тези години Дейвид Санборн показа как от струйката въздух, наситен с въглероден диоксид, от която бързат да се отърват дробовете му, там някъде, в областта на сърцето (и това не е никак случайно) той създава светлина. Някой е нарекъл това джаз.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *