“Вишнева градина” в Народния театър

|
"Вишнева градина", поставена в Народния театър от Крикор Азарян, минава под знака на сакралната троица за режисьора. Това е трета негова постановка на пиесата, след две (в 1974 и 1995 г.) в Театъра на Армията. Това е и завършващата трилогията по Чехов постановка след "Три сестри" (в Младежки театър) и "Чайка" (в Театъра на Армията).
Азарян подхожда към пиесата напълно в духа на Чехов и му остава верен до край. Чехов, който пише преди толкова много години, а сега сякаш е по-актуален от всякога. По думите на проф. Азарян "сега е време за Чехов. Ценностите са объркани, не се знае кой е прав и кой крив. Всеки крещи, че той е правият. За разлика от кресльовците Чехов никога не казва: "Аз съм прав".
В ролите виждаме съзвездие от талантливи актьори, превъплатили се в образи, много от които са класика на театралната сцена, като обаче успяват да им придадат своя лична трактовка.
Мария Каварджикова е Любов Андреевна Раневская - обедняла аристократка, която избягва всеки проблем като просто не говори за него и пръска пари, които дори не са нейни. Но образите на Чехов никога не са плоски и едностранчиви - тя е и фина жена, някога голяма красавица, която не може да остави прагматичното да погуби красотата на прекрасната вишнева градина.
Брат й е изигран блестящо от Валентин Ганев - смешните патетични изказвания, истериите, глупавото изражение, когато попадне в ситуация, която не очаква и не разбира, детинския начин, по който се пали от всичко и нищо... Талантът на Валентин Ганев отново блести с изумителна яркост.
Просто чудесен е Деян Донков със своя Ермолай Алексеевич Лопахин. Наскоро забогатял търговец, син на крепостен селянин, той мисли най-вече за печалбата, която може да получи, ако отсече вишневата градина и построи вилни къщички. Великолепна метафора сама по себе си... Но в същото време у него бушува и желанието да помогне, и отчаянието, че отнесените в аристократичната си изолираност Раневская и Гаев не осъзнават надвисналата беда и не се възползват от единствената възможност за спасение.
Откроява се и играта на Радена Вълканова, Захари Бахаров, Валентин Танев и - разбира се - Наум Шопов с прекрасната роля на лакея Фирс.
Финалът на постановката заслужава особено внимание - той е истинско бижу, една прекрасна поанта, с изключителна сила на внушение и образност, истински образец на висше режисьорско майсторство.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *