Владислав Баяц: “В писането физиката и метафизиката са в равновесие”

|
Владислав Баяц е роден през 1954 година в Белград. Писател, собственик на едно от най-големите издателства в Сърбия и заместник-председател на сръбския ПЕН клуб. Автор на стихосбирки, сборници с разкази и романите „Книга за бамбука“, „Друидът от Синдидун“, „Бягство от биографията“, „Хамамът Балкания“. Носител на две престижни японски награди за хайку поезия, награда „Стефан Пешич“, награда на фондация „Бранко Чолич“, награда „Златен бестселър“. Носител на престижните литературни награди за 2008 г. за най-добър роман – международната „Балканика“ и сръбската „Исидора Секулич“.
 
Как избирате тема, когато започвате нова книга? Предварително ли е намислена или тя сама ви намира?

- Всеки път е различно. Понякога писателят намира темата, понякога тя го намира. Главно темите за книгите дълго се подготвят и дълго отлежават, преди да бъдат написани. Аз съм, може да се каже, „изследователски писател” – прекарвам много време, търсейки материали, „доказателства”. Това е мегаломанска работа – да науча колкото се може повече неща, а да употребя колкото може по-малко.
 

Много писатели имат някакъв свой ритуал при започване на нова книги – имате ли свой или книгата започва сама да се пише?
- Проблемът на всеки писател е проблемът на първото изречение, както е всеизвестно. Успееш ли да започнеш, оттам нататък нещата вървят по своя път. Разбира се, книгите се пишат в различна атмосфера и независимо от това, че някои писатели имат свои правила как пишат, при мен случаят не е такъв. Писал съм книги при различни ситуации. Първо бях много разглезен човек, който мислеше, че са му нужни идеални условия. Мислех, че мога да пиша само на спокойствие, когато около мен няма никого. После имах и такива моменти, когато държах на колене малкото си дете, докато пишех. А сега, в последната фаза, нямам никакви ритуали, освен да се скрия някъде, за да мога спокойно да пиша.
 

Имате ли предпочитан жанр?
- Първата ми книга беше с поезия, след това писах хайку в модерни одежди, много се занимавах с това. В един момент хайку поезията ми се стори не само интимна, но и частна и че просто не е за пред обществеността, затова престанах да я публикувам. В Япония получих важни награди на един от най-големите международни конкурси за японска поезия.
А за прозата - голяма е разликата между краткия разказ и романа, ако говорим за художествената литература. Много обичам късия разказ и ми се струва, че всъщност в това съм най-добър, обаче не съм аз този, които трябва да го прецени. Но просто го обичам. По-лесно се пише, най-вече що се отнася до организацията на времето. Но е труден, защото ми се иска в малкото пространство да вмъкна голяма форма.
Книга за бамбука, издание на ИК СиелаРоманът е труден в друг смисъл – времето е по-разтеглено, има спокойствие но и лошото е, че трябва много дисциплина. И постоянно да пишете в определен ритъм и ако е възможно - в определен час на деня. Не понасям приказката – „чакай, а музата ще ти подскаже”. Но с цялата дисциплина не бива да се забравя, че талантът е господар на писането, ако той не съществува, никаква дисциплина не може да помогне. Мисля, че има равновесие в писането между физиката и метафизиката.
 
Случвало ли се е някой роман да остане недовършен поради неуспешни проучвания?
- Писателят няма неуспешни проучвания, защото винаги може да се прибегне до въображението. Всичко, с което не разполагате, можете да го измислите. А понякога и това, което сте проучили и изследвали, можете да го промените в неистина.
 
Освен писател, вие сте и преводач, как се допълват двете неща?

- Не съм превеждал толкова много, имах един период, в който се упражнявах в писане, превеждайки. Сега имам ново изкушение – да преведа стихосбирката на Ленард Коен, който е и мой приятел. Това е божествена книга, изпълнена с мъдрост. Писана е в дзен манастир, мъдростта е нея е по-универсална от всички местни философии и в същото време е много опростена. Толкова силно ми въздейства, че дори ми пречи – нито започвам да превеждам, нито започвам да пиша.
 
Често казват, че това, което се губи в превода на поезия е самата поезия.

- Да, така е. Но ако не вярвате, че можете да доближите превода си до оригинала, тогава преводът не би съществувал сам по себе си. Трябва да вярвате, че можете много да се приближите. Да, никога не може да се постигне идеално състояние, това е сигурно. Но винаги, както и във всички други неща, това, което побеждава накрая, е любовта – любовта на преводача. И талантът, естествено. Аз мисля, че преводачите стоят най-много в сянка, а всъщност са най-последователните, най-задълбочените читатели на книгата. Мисля, че те прочитат книгата по-добре от самия писател.
 
Имали ли сте възможност да видите и прочетете ваши преводи на други езици?

- Имах щастието винаги да ме превеждат изключителни преводачи. Често съм си сътрудничил с тях. При превода е важно навреме да знаете на кого да дадете книгите си. Ако преводачът, в процеса на работа, не ми задава въпроси, аз самият се свързвам с него. Ако той задава много въпроси, знам, че всичко е наред, а ако задава глупави въпроси – тогава имаме проблем. Това е единственият начин, когато не знаете езика, на който се превежда, да разберете до колко преводачът е добър. Разбира се, има и други начини. Благодарен съм на всички хора, които се трудят, за да прочетат задълбочено и по същество преводите ми.
 
Какво е отношението ви към литературните награди?

- Мисля, че наградите са хубаво изобретение, но както може да се живее с тях, така може и без тях. Ако писателят е склонен да получава награди повече отколкото трябва, той просто си е сгрешил професията. Пише се заради самото писане и преди всичко – заради читателя. Не е достатъчно да напишеш книга, ако читателите не я прочетат.
 
Работите ли в момента по нова книга?

- Подготвям материал за две книги и дълги години бягам от темата за любовта, защото за мен тя е най-трудната тема за писане. Най-много писатели са се занимавали с нея. Много е важно човек мисли за себе си, да си каже – „кой съм аз, че да се занимавам с тази тема”. И това някак ме отблъсква.
Двете книги, които съм замислил, се занимават с любовта, но вероятно няма да е само за това, защото просто не се решавам да направя само такава книга. В момента пиша кратки разкази и предполагам, че скоро ще излезе книга.
 
Хамамът Балкания, издание на ИК СиелаКато писател, преводач и издател, какво е виждането ви за съвременната литература?

- Опасно е да се обобщава, но въпросът е голям, мисля, че най-много се среща една такава, средна литература, която не ми прави никакво впечатление – а това е по-лошо, отколкото да имате отрицателно отношение към прочетеното. Тя ви оставя равнодушни и се питате – защо е нужно тогава да съществуват такива книги. В Западна Европа има много такава литература, аз като издател също получавам много книги и много такива минават през ръцете ми. В големи литератури, като френската, английската, немската, особено първите две, има страшно много средна литература, да не кажа – лоша. Толкова по-срамно е, че британската издателска дейност, в общия поток книги, които публикуват, има само 3% преводна литература. А аз твърдя, че дори само литературата на Балканите заслужава да попълни 10-15% от издаваното на Запад. Затова трябва да направим един балкански съюз и заедно да представяме литературата си, за да покажем колко добри, качествени неща има в тези страни.
 
Имат ли общи черти балканските литератури?

- За мен обща черта е този безобразен начин, по който се шегуват с какви ли не теми. Какво повече да кажа, освен да дам като пример Алек Попов в България и Светислав Басара в Сърбия? Те са братя по оръжие. Мисля, че това е здравословен подход, съжалявам, че не съм достатъчно добър писател и не мога така духовито да пиша за нещата, за които пишат те. Утешавам се с това, че има хора, които обичат да четат и моите неща.
 
Последен въпрос за новите технологии – навлизащата все по-широко електронна книга ще промени ли книжния и литературния пазар?

- Трудно е да се каже толкова скоро. Настъпи експанзия – отначало казваха, че ни застрашава електронната книга, след това 10 години нищо по същество не се случваше, през 2003 г. се започна продажбата на ebooks четци и електронни книги. Има страшно много и се купуват, правят се нови модели четци. Мисля, че технологичното съоръжение, с което се четат книгите, е всъщност оръжието, благодарение на което те ще се четат повече. Но независимо от това, че електронната книга е много по-удобна, мисля, че осезаемото, тактилността, която прави връзката с ума, ще остане вярна на книгата от хартия. Електронната книга е информация, а хартиената книга е култура.
Това е въпрос на лично решение. Аз, като издател, чета електронни книги, но ако искам да изживея насладата от четенето, предпочитам обикновените. Може би съм професионално деформиран, но аз първо съм читател, а после – писател.
 


Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Владислав Баяц: “В писането физиката и метафизиката са в равновесие”

  1. 1
    [...] В писането физиката и метафизиката са в равновесие [...]