|
В залата, в която вече звучеше етно-джаз, се открояваха изписаните на дъската стихове от Екатерина Йосифова и Рада Панчовска, както и поздравление на испански език. Ученици посрещнаха с цветя двете поетеси.
Като при всяка подобна среща в началото сред учениците се усещаше притеснение и напрежение. След представянето им от Живка Симова то сякаш се разпиля.
Изключително земната, лъчезарна, магнетична и завладяваща личност на Екатерина Йосифова пренесе аудиторията в своя свят – света на поета. Учениците забравиха за въпросите си, защото тя изпреварваше мисълта им. Когато говореше за поезия, караше всички да се усмихват. "Поезията е нещо извън всекидневието – сподели поетесата, - което е вътре в теб, което пробужда състояние, неоткрито до този момент. Поезията е навсякъде, сетивото за поезия е у всекиго..."
Първото впечатление от Рада Панчовска беше, че може и да не се говори за поезия - целият и поглед го излъчваше: "Умре ли поезията – умира и цивилизацията...". "В началото се ограничавах да не пиша повече от петнайсет реда, без бъдеще време и без местоимението "аз" – продължи поетесата - Изкуството дава смисъл на живота, а разговорът е най-висшата наслада. Книгата е наш събеседник, а четенето – разговор...".
Накрая Рада Панчовска подари на библиотеката на 7-мо училище авторски и преводни книги.
За учениците беше изключително преживяване в най-напрегнатите часове, когато се провеждаха срочни изпитвания, да се срещнат с две представителки на модерната литература, различна от тази, която познават от учебниците.
Ралица Нешкова и Калина Иванова
7 СОУ "Свети Седмочисленици"
