Внимание, ОРГАЗЪМ!

|

Море от пошлост или зов за обич?


 
В афиша на ДТ “Адриана Будевска” се появи ново заглавие – “Внимание, оргазъм!” Драматургичният материал е създаден от Симеон Димитров по написаната през 1970 година сатирична повест на Юз Алешковски “Николай Николаевич”, която се счита за най-органичния и виртуозен пример за използване на т.н. ненормативна лексика в руската литература.
Сценарият е осъществен от двама много чувствителни и интелигентни творци – режисьорът Симеон Димитров и актьорът Стоян Памуков. Мъча се да избягам от натрапващия се въпрос какво би се получило, ако творците, реализирали спектакъла, нямаха горните качества в достатъчна степен. Сигурно щяхме да сме свидетели на море от пошлост.
Нямам намерение да преразказвам съдържанието на творбата нито надълго, нито накратко. Зрителят ще се запознае с нея, а на мен не ми е необходимо да го правя. Думите са всичко навсичко повод да бъде изкрещяна огромната нужда от любов – на героя Николай и на нас, хората. Заради този вик Симеон Димитров е посегнал към прозата на Алешковски. Викът е толкова силен, че достига космически висини. И от космоса се връща към зрителя на сцената. Да, на сцената. Защото публиката е настанена там. Всеки зрител е заведен до мястото му лично от режисьора и от актьора. Ето така – хващат го за ръка и го водят. Защото той е очакван зрител. Очакван, за да бъде дарен с обич още от входа на храма на Мелпомена. Този спектакъл, драги читателю, е за теб, за мен, за всеки от нас поотделно.
Картонените кашони на клошаря от нашата (от вашата) улица са свършили добра работа – послужили са за сценично обзавеждане. При тази сценография са икономисани доста средства. Или по-точно, щяха да бъдат икономисани, ако творците имаха откъде да ги вземат. А може би, ако наистина тези средства им бяха под ръка, сценографията щеше да бъде друга. А може би...Ех, какво значение имат подробностите, след като и дребната фигура на Стоян Памуков, и голямата му душа намериха точното си място в нея.
Това е един моноспектакъл. А защо не – Мониспектакъл? Има ли по-добър майстор на жанра от Симеон Димитров? Не се сещам. Такаааа, стигнахме и до режисьора. Най-после...Ей, човече, кога ще кротнеш? Театърът трябва да поставя проблеми, но твоето не се понася – ти слагаш пръст право в раната. Ние искаме да си живеем с “глави, заровени в пясъка”, а ти ни изправяш лице в лице с глобални проблеми – за заместителите на нашето битие – от храната, до любовта! Боли, ей, чуваш ли? Дали ме е чул?
Режисьорът е този, който дърпа струните, (т.е. определя действията на актьора), за да зазвучат в една хармонична последователност. От публиката (резонатора) зависи докъде ще се разпростре тази хармония. Ами да, спектакълът е музика. И Петър Бакърджиев мисли така, защото е вплел нотите органично и е нацелил женския вокал, съпътстващ действието, да се излива точно в сърцето на публиката. Не бъркам, нали, уважаеми зрителю? Не само той – художникът Стойко Сакалиев също мисли за спектакъла като за музика.
В едно интервю на Йосиф Бродски Юз Алешковски казва: “...в момента на творческия акт човек прави плашило, което може да накара онази с косата да се стресне и да се отдръпне.” Как да не пише човек, как да не режисира, как да не играе...!
И още: “Всичко, на което може да се надява писателят, е някой да сподели гледната му точка.”
Симеон Димитров и Стоян Памуков са споделили гледната точка на Юз Алешковски. Ние, зрителите, също я споделихме.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *