Време за любов и театър

|
Обсебването, на което е способна само лудостта в моментите, когато лудостта е любов – без граници, отвъд възможното, отвъд разума и смъртта.
Мариус Куркински говори за постановките си трудно, започва с нежелание и накрая винаги оставя след думите си много вълнение. „С тази постановка исках да проверя дали още мога да се отдам на театъра така, както героят в пиесата решава да се отдаде на любовта, да се бори за нея до край, до последно.”
В пиесата на Фернан Кромелинк „Великолепният рогоносец” е влюбен в своята съпруга, но обзет от съмнения и ревност човек, който в името на тази любов се спуска по спиралите на лудостта и крайностите, набраздяващи човешката душа. Пиесата е откровено, натикващо в очите, ядно и същевременно нежно раздиране на маски и обвивки, хвърляне с главата напред, танц по ръба и шеметно пропадане отвъд. Над два часа Мариус Куркински и екипа му от млади актьори държат вниманието на зрителя в мъртва хватка, отпускат го на моменти, колкото да си поеме дъх и да се засмее за миг, после отново го сграбчват, разтърсват и мятат от една посока в друга, от едно темпо в друго, от едно измерение към друго. В тази постановка театърът обгръща зрителя от всички страни, просмуква се в свободните пространства и се слива с останалите. В нея няма пролука, пукнатина или несъвършенства – от режисьорската работа през актьорското изпълнение до вездесъщността на сценографията.
Бруно и Стелла - Александър Кадиев и Христина Караиванова – са млади и талантливи актьори, смело поели тежката задача да изиграят тези герои и справящи се със забележителен успех. Александър Кадиев се впуска в ролята си вдъхновено и й се отдава до край, искреността, болката и страстта струят от него на талази, вливайки се в мощното течение на онази любов, която се завихря на сцената, идвайки от автора и пронизвайки всеки един в залата. Христина Караиванова показва една силна Стелла, дотолкова уверена в любовта, че изборът да направи щастлив мъжа си – преди всичко и въпреки всичко – избор, играещ си с полъха на абсурда – изглежда естествен, убедителен и логичен – в онази плоскост на нерационалната женска логика.
„Великолепният рогоносец” е ювелирен спектакъл, без да е чуплив, той е кула от издялан с дъх на майстор мрамор, която свети отвътре, а на върха й плющи на вятъра кървящото сърце на любовта – до край, отвъд живота, отвъд смъртта, отвъд разума.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *