„Всичко започна от една снимка, на която дядо ми Ангел Гюлев заедно със свои сълагерници от “Богданов дол” са запечатали освобождаването си пред обектива.”

|
На 22 октомври Веселина Гюлева представи книгата си „Свидетелства” в Салон „Четвъртък” на Сатиричния театър. Уви, нищо хумористично няма в конкретните свидетелства за жестоко сразените от тоталитарната система човешки съдби, а усмивката намира място единствено като привет към авторката за дръзновението, за упорития труд и спиращото на моменти дъха повествование.

Остават броени дни до исторически преломната дата 10 ноември, ознаменувала краха на една зловеща по форма илюзия - краят на утопията „комунизъм” у нас и рухването на Берлинската стена, изкуствено делила до този момент Изтока от Запада. Издателство „Изток - Запад” тематично предлага не просто четиво, а дълбоко разтърсващо доказателство за чисто хуманната необходимостта да бъде сложен край на едно политическо насилие. Според Веселина Гюлева, устният разказ на потърпевшите е най-точното свидетелство за времето, защото: „в него няма литература, няма художествена измислица, а само гъст, синтезиран живот.” Това са хора, захвърлени отвъд границата на човешката търпимост, хора, изпитали на собствен гръб последиците от идеологическото тъждество на партия с държава и практическата жестокост на режима.

С кратко, но целенасочено встъпление срещата бе открита от политолога Антоний Тодоров. Верен на стила си, той насочи вниманието към значимостта на историята – не просто като предмет за изучаване, а към най-ценните й извори - възстановените спомени на хора, станали лично свидетели на събитията. След това Митко Новков предложи три подстъпа за прочит на книгата: като сборник с лични спомени, като емоционален земетръс и като художествен текст. С неприкрито вълнение и съпричастност акцентува върху емоционалното измерение и обобщи, че комунизмът в юридически и политически аспект е затворена, но непрочетена страница в българската история, затова сега трябва да я опознаем в исторически и художествен план.
Сред гостите на представянето присъстваха и мнозина от хората, допринесли с разказа си за сбъдването на тази книга.

За Веселина Гюлева „Свидетелства” започва с една снимка от 1948, едно лично проучване и един водещ мотив: „Не съм срещала по-безпаметен народ от българския. Все забравяме, все започваме отначало, все не знаем, все сме изненадани... Но, защото съм оптимист, искрено се надявам децата на децата ни да не са такива, да не тръгват от нулата, а да се опитат да помнят и да знаят.”


 

Ивелина Минчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *