Всичко от което се нуждаем е любов!

|
На 12 октомври в камерната зала на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" се състоя премиерата на постановката "Да убиеш премиер", по текст на Емил Андреев.
Постановчик на спектакъла (изписан на плакатите като "миракъл") е Светлозар Гагов, сценографията е на Диляна Първанова, а музикалното оформление на Михаил Шишков.
"Да убиеш премиер" е пиеса за смешно-тъжния ни живот в началото на 21. век. Авторът иронично я нарича "миракъл" по подобие на средновековните спектакли-чудо, тъй като той все повече се убеждава, че България, барабар с Европа и целокупното човечеството, навлиза в един нов и чуден етап от своето развитие – технологичния феодализъм, известен още и като епохата на корпоративността.
Именно в това бурно и все по-усложняващо се време живее и се опитва да сътвори същинско чудо героят на пиесата, българинът Серафим Йонин (в ролята Стефан Мавродиев) от село Реплянa, Белоградчишко. Той е стар ерген и скорошен пенсионер, бивш учител по музика – добър по душа и дълбоко страдащ поради непосилния живот както на своите съселяни, така и на своя многострадален народ. Обладан от алтруистичен порив, Серафим се обръща за помощ към Дявола (в ролята Невена Бозукова, логично сякаш единствената актриса в спектакъла е Сатана) - дано той поне помогне на бедните българи, които не спират да търпят бремето на престъпността.
И ето, че като по чудо пред Серафим застава самият Сатанаил, който му дава необикновена сила. Какво ще направи с получената сила кроткият пенсионер от село Реплянa? Ще помогне ли той на своя народ или в желанието си да убие своя премиер, той няма да навреди още повече? На помощ му се притичат неговите съселяни, които се превръщат в изкупителни жертви на разяждащия го гняв. Ала за разлика от живота, на сцената има щастлив край и той идва с божествения старец бай Димитър Най Обичам (в ролята Астор), който извършва великата магия на пречистването и на прераждането в добро.
Декорът е много добър – цялата сцена е покрита със стари черги. Представлението започва някак мудно с представянето на героите - съселяни на Серафим: Писателя (Стефан Рядков), Бай Димитър (Астор), наричан "Най Обичам" за разказите му, които започват и свършват с "най-обичам...", Пламенчо (Алексей Кожухаров), бивш офицер, скрил се в планината след като жена му избягва с друг, Методи (Диян Мачев), много надарен козар, къпещ се рядко, ако изобщо някога се къпе, влюбен в говорителка от Радио София, която никога не е виждал, Фончо (Краси Радков), който непрекъснато разглобява телевизори (но както сам обяснява не може след това да ги сглоби, камо ли да ги поправи), Павел Дивия (Георги Керменски), утрепал в пиянски делириум кравата си, Сандо (Асен Блатечки), който постоянно онанира и след това прекопава градината за да не се пръкнат при дъжд човеци (уж слабоумен, с постоянното си "Е па защо?", но актьорът не успява да го докара да прилича на дебил с хитрите си, интелигентни погледи) и козата на бай Димитър Лилето (Невена Бозукова), която в един момент се превръща в Сатанаил, или по-точно в Сатаналиле. Заиграването с диалекта на селяните от западната част на Стара планина би било по-интересно ако не следваха веднага и преводите и обясненията на непознатите в книжовния език думи и изрази. Но с развитието на сюжета нещата стават по-увлекателни. И не толкова смешни. И зрителите виждат, че злото не е способно да твори добро. Че не може ако си надарен със силата да убиваш само с мисъл (и потъркване на пръстен) да направиш живота по-добър. Напротив, ставаш самия ти зъл. И сякаш в отговор на рефрена "All You Need Is Love" накрая Господ (водил преди това за връвчица Сатаната) отсича, че имаме нужда само от любов. И възкръсналите съселяни водят забулена мома за стария ерген...
Следващите представления са на 23 и 31 октомври. Не ги пропускайте!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *