Вторият ден на Елевейшън – електронен саунд и свежо настроение

|
Оградената фестивална територия на летище Доброславци е сякаш отделна вселена, само на един час път от прашна София. Тук хората се забавляват, слънцето пече, а музиката е на световно ниво. Добре дошли на Елевейшън 2012, втори ден.
Към пет и половина следобед на главната сцена са симпатичните испанци от Чамбао (Chambao). Те имат щастието да свирят у нас за трети път - а че е щастие си личи по усмивката на вокалистката Мария, и по думите й - „Благодаря ви за чудесната ви енергия”. Освен тях, тя казва и много други неща на испански, които за мен са непонятни. Разбирам средно по дума от всяка песен, но музиката ми е напълно достатъчна. Онова специфично сладко пеене, което ви напомня за романтични истории, страст и сиеста някъде на юг, което можете да чуете само от испанец. Подкрепяно е от цял оркестър, от който най-забавната част е бузукито. Неговият стопанин е метнал на главата си кърпа и с нея прилича на пират и сигурно е музикантът с най-бързите пръсти в цяла Иберия. Чамбао съчетават традиционните испански мотиви с чилаут и резултатът е точно онази лека и топла музика, която искаш да слушаш, когато слънцето те огрява и знаеш, че ти предстои чудесен ден. На последната песен направо става дискотека и Чамбао са изпратени с подобаваща вълна от аплодисменти.
След кратка пауза - точно колкото да се качим на слаклайн, да участваме неволно в боя с торти и да бъдем опръскани от парти пяната - музикалната бомба е пусната от Кошийн (Kosheen), които имат енергия, достатъчна вероятно да захрани електричеството на целия фестивал. Отдавна не бяхме чували нищо от тях и може би това е причината и на тях да им се избухва. Сайън Еванс, вокалистката, определено води класацията на най-танцуващи и подскачащи певици, при това се справя повече от отлично и с трите. Изглежда така, сякаш ще се разплаче от умиление и радост, а членовете на групата от време на време стават от местата си, за да снимат публиката. Чуваме от Кошийн много по-мрачен и дълбок електронен саунд от познатия ни от студийните записи на хитовете им. Звучат много дръм енд бейс (повече бейс, по-малко дръм), а едно от най-убийствените парчета е ремиксът на "Suicide". Изпълняват и няколко чисто нови песни („Те са ми като дечица, много се вълнувам за тях и се надявам да ги харесате!”). Не се минава и без класики като Catch, с която моето поколение е израсло. Финалът на шоуто и танците е сложен с "Hide U" и тонове благодарности от двете страни.
Успях да мерна котката на Паров Стелар на няколко места: татуирана върху крака на едно момиче, закачена за обиците на друго... Не след дълго се появи и на пулта на самия Паров. Нарисувана, разбира се, но все така аристократична, загадъчна и закачлива - точно като музиката. Catgroove-ът започва точно по залез слънце. Паров Стелар (Parov Stelar Band) са единственият изпълнител от Elevation 2011, който повтаря изживяването тази година, а това е четвъртото им идване в България. Интересно е да се направи сравнение между двете им фестивални участия у нас - преди концерта им се обзалагаме дали вокалистката Клио Пантър ще е още по-луда и дива от миналата година. Облогът няма смисъл: естествено, че да. Паров Стелар счита себе си за пионер в електро суинга - майсторски управлява ритмите от пулта, а с помощта на саксофон, тромпет и някой-друг разтапящ вокал създава този уникален стил музика, на който човек и да иска, не може да стои на едно място. Нещо като да кръстосате салон от трийсетте години с дискотека. Звучи интелигентно, купонджийско и оригинално, и е идеално за подарък на любим човек. Приема се повече от добре на доброславската поляна и дори получава първия елевейшънски бис. Изпълнението от биса е просто уникално по своя заряд и музикалност - топлите звуци на тромпета и саксофона те карат да забравиш за всички проблеми, а ритъмът се грижи да не спираш да танцуваш. Идеално!
Трудно е след такова шоу да си достатъчно атрактивен и пултът на Груув Армада (Groove Armada) никак не успява да го постигне. Британците Анди Кейто и Том Файндли бяха на фестивал у нас преди две години и направиха невероятно шоу с оркестър и двама вокалисти. Сега обаче, когато със себе си имат само всички онези музикални джаджи, които им помагат да творят, подобен успех изглежда почти невъзможен. Има го настроението, има ги и танците, само че класическите песни на Груув Армада, които феновете им очакват да чуят, така и не се появява. Сетът включва предимно хаус със стабилен ритъм и поизчистен от мелодия. Тук-там, по време на по-бавните части, се чува някой-друг весел „груув” акорд, или ред от песен, колкото да напомни бегло. "Superstylin" я пускат едва накрая, минути преди да закрият. Цветните лъчи, които пускат, разрязват небето и внасят малко поезия на фона на твърдите звуци. Момчетата са чудесни диджеи, но тази сцена има нужда от екшън.
И като стана дума за екшън, посрещнете човека, когото всички очакваха: Фетбой Слим (Fatboy Slim), известен още и като Норман Кук. За всички изпълнители на Елевейшън бих могла да кажа, че са луди, що се отнася до енергичното им сценично поведение, но този човек преосмисля това понятие. Него слуша и гледа цял фестивал. Още седмици преди събитието ни обещали чудесно шоу с много светлини от него и ние си го търсим. Получаваме си го с лихвите. Едно от първите парчета е с повтаряща се фраза "In Elevation, bitch!” - бързо ще стане хит. Всяка друга песен съдържа думичката с F повторена многократно, обикновено към публиката. Фатбой Слим не се страхува да размахва и средни пръсти. «Прилича на ученик, наказан за лошо поведение» - коментира колежка. Да, обаче прави страшна музика. Ето тук пристига истинското парти с тежкия електронен саунд, подкрепен с лежерни фънк елементи и кратки, запомнящи се фрази. На публиката, която цял ден е била подмятана по емоционалната вълна на хубавата музика, не й е нужно много убеждаване, за да танцува като откачена. Долавят се и старите, но златни хитове като "Praise You", "Funk Soul Brother" и "Rockafeller Skank". Никой друг не може толкова добре да съчетава мачкащ бийт и бас със свежо танцувално настроение. Освен невероятните светлини, от които сцената сякаш оживява и имам чувството, че скоро ще тръгне да се разхожда нанякъде, Фатбой Слим е единственият, подготвил интересен видеоматериал към сета си. На него се виждат най-вече смахнати анимации и снимки, както и кадри на самия него. По едно време във въздуха политат десетки балони с усмихнати личица-пирати, което е и неговият знак. Този концерт спокойно може да бъде номиниран за партито на годината.
А иначе, на фестивал като на фестивал - черпиха ни сладолед, спечелихме си готини сувенири на смахнати игри, видяхме сериозно количество неадекватни хора... и не си чувстваме телата от танцуване. Нямаме търпение за следващия ден! Тогава се очаква да чуем Нека, Шон Пол, Ерика Баду и Сайпръс Хил. Прогнозата е за градушка, но нека не предизвикваме съдбата.
 

Десислава Гичева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *