Втори ден от дизайнерския форум

|
Вторият ден от форума на Sofia Design Week протече не по-малко вълнуващо и интересно от първия. Смея да заявя даже, че беше много по-емоционален и бурен.
Започна с двама чаровни господа от Åbäke, които се опитват да намерят връзката между музиката и графичния дизайн. Най-простият начин за това е чрез дизайн на обложки на плочи и режисура на музикални клипове, но те далеч не спират дотам. Занимават се и с малко по-странни проекти. Чух хора от публиката да ги критикуват, но не може да се отрече, че бяха изключително оригинални.
След тях сцената беше запазена за Studio Juju, дошли дотук чак от Сингапур. Те се занимават с продуктов дизайн - маси, които приличат на вода, кутийки за бижута, столове (!)... такива неща. Те ни разказаха за развитието и проблемите на продуктовия дизайн в Сингапур, а също и някои по-основни неща, като например къде се намира родината им.
Един от говорителите във форума не беше дизайнер, а журналист. Това е Моника Кемсуров. След години работа в списание за дизайн, тя решава да започне свой собствен проект: „Гледки невидени”. Той представя не продуктите на дизайна, а пътя на създаването им: проследява цялото им развитие от идея в главата на дизайнера, през скица, до парче дърво във фабриката и чак тогава готовия продукт. Развежда ни из ателиетата на различни артисти, показва ни от какво се вдъхновяват и как работят. Можете да прочетете и видите всичко това на сайта на проекта.
Въпреки, че не се вълнувам особено много от продуктов дизайн, момчетата от Numen / For Use са личният ми фаворит за тази година. Модераторът Лана Кавар ги представи като „първите продуктови дизайнери от Балканите, пробили на Запад”. Въпреки това презентацията им не беше с особен акцент върху продуктовия им дизайн. Те показаха нещо много интересно, което досега май не бяхме виждали на дизайнерския форум: сценография. Правили са декори за пиеси като „Ад”, „Сън в лятна нощ” и „Медея”. Най-внушителен е проектът за първата, който представлява безброй огледала, преплетени в мрежа, и много светлини. Само строежът на сцената е отнел три седмици. Когато го видите, ви обърква и омагьосва, а авторите увериха, че екранът отнема голяма част от въздействието. При всички положения е нещо, което трябва да се види. Други сценографски идеи включват парче плат, което стига до самото небе и изчезва безкрайно в него, както и омагьосана гора от завеси и светлини. Студиото работи и по сценографията на филм, който предстои да излезе под заглавието „Балканите са живи”.
И това дори не е най-вълнуващото. Коронният им номер показва, че не е нужно да притежаваш скъпо оборудване, за да си добър дизайнер, защото материалите за този проект могат да се намерят и в най-малката книжарница. Става въпрос не за какво да е, а за скулптури от тиксо - сфери, тунели, мостове, в които човек може да влезе, да се катери и дори да пие бира. Може би ви е трудно да си го представите, но ви уверявам, че изглежда изключително изящно, а в същото време е стабилно, и не е просто авангарден крясък, а с право може да бъде наречено изкуство.
За съжаление една от участниците, Риан Макинк, не успя да се включи във форума. Затова следващият лектор, Бас ван Бийк, отдели няколко минути да я представи.
След това представи самия себе си, което си беше доста забележително. Това е човекът, който през цялото време задаваше провокативни въпроси на останалите участници. („Виждам, че това, което правиш, не ти харесва, признай си, че го правиш за пари!”). Това, което стана ясно за него, е, че обича чаши и чайници - толкова, че е направил макети на чаените сервизи от „Красавицата и звярът” и „Мечът в скалата” на Дисни. Изрази само съжаление, че неговите сервизи не се движат и говорят. Друг проект, който ни представи, е идеята му да претвори популярни картини чрез 3D графики.
Бас изрази интересно мнение за изкуството - той се интересува от грозната му страна. „Обичам красивите неща, но... Вземете например филмите. Там има романтична комедия, ужаси, драма... има от всичко. А в дизайна всички правят само романтична комедия.”
Кулминацията на форума, а нищо чудно и на целия фестивал, беше караоке изпълнението му на песента на Мадона „Like a Virgin”, което беше прието от публиката буквално с див възторг. Не знам защо това беше нужно, но може би тази песен трябва да стане химн на фестивала, след като и вчера една от презентациите завърши с нея.
Тъкмо като за край на събитието се появи илюстраторката Женевиев Гоклер и пръсна обичливите си герои сред нас. Определено част от работата й е провокативна или стряскаща, но повечето чудовища, които рисува, са толкова мили и така нелепо сладки, че мигновено ни карат да се почувстваме деца.
За съжаление тази година нямаше българско участие на форума, но много родни творци са включени в изложбите и работилниците, които продължават до петък.
Фестивалът за дизайн и визуална градска култура, организиран от списание «Едно», продължава до края на седмицата. Програмата му можете да разгледате тук - http://edno.bg/sofia-design-week-2012/kalendar .
 

Десислава Гичева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *