Възстановена от руините, българската църква “Св. св. Константин и Елена” в Одрин очаква гости за Великден

|
Всяка седмица от Бургас тръгват автобуси с екскурзианти за Одрин. За някои това пътуване е просто начин да напазаруват, за други - да видят един непознат град, за трети - връщане към родовата памет.

Одрин е конгломерат от етноси, наслоени култури, архитектура, цветове и аромати. Всеки път откривам нещо ново и интересно. Градът ме изненадва, пали любопитството ми да идвам тук.


Този път видях чудото, родило се за една година - възстановеният и реконструиран български храм “Св. св. Константин и Елена”. Не вярвах, че за толкова кратко време от руините може да израсте такава сграда.

Бях видяла вече църквата порутена, забравена, а дворът й превърнат в бунище. Видях я и в процес на реставрация, а сега влязох в нея, за да повярвам, че когато хората искат нещо, Бог им помага да го сътворят.


История


Дълга и превратна е историята на българската църква “Св. св. Константин и Елена”. Изпълнена с бляскави дни и забвение.

През 1860 г. българите в Одрин се обединяват в дружество, наречено “Народно общество”. Купуват с парите завещани от родолюбив българин - чорбаджи Найден, земя в квартал “Киришхане” за строеж на църква. Мястото е в една от четирите български махали, близо до Марица. През март 1869 г. се полагат основите и до септември храмът е съграден от майстор Константин Казаков. Застроената площ е 550 кв.м. Освещаването става през 1872 г., тогава вече има Българска екзархия. Паметна плоча на западната фасада гласи:

„За слава на единосъщната, животворяща и неразделна троица Отца и Сина и Светия Дух с благоволенито на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда в Киришхане този български православен храм, посветен на светите равноапостоли Константин и Елена на 3 март 1869 г., а бе завършен на 25 септември същата година, като беше изграден този храм със старанието и дарителството на народолюбиви българи от българското джелебско народно общество в Одрин през 1869 г.”

Църквата представлява трикорабна базилика с два реда колони и дървен таван, изградена е от каменно-тухлена зидария, в стените са били зазидани малки керамични гърненца за по-добра акустика. Седемдесет икони украсявали вътрешната част на църквата.

За времето си “Св. св. Константин и Елена” е бил импозантен храм, белег на времето, когато православните българите са многобройна колония в Одрин. В края на ХIX и началото на XX век те са населявали четири квартала. Имали са 4 църкви и 8 училища.

По време на Руско-турската освободителна война храмът е подпален от източната страна и част от покрива е изгорял. За щастие иконостасът не е засегнат. Руското консулство в града отпуска значителни средства за обновяване и ремонт на църквата. В знак на благодарност за това дарение одринските българи поставят паметен знак, запазен и до днес на източната порта: “За братското воспоминание от Русите на Българите 1878 година на м.септември”. До 1912 година 18 хиляди българи са се черкували, венчавали, кръстили децата си и изпратили близките си от този свят, палили са свещи и са общували с Бога.

След Балканската война църквата е полуизоставена поради масовата изселническа вълна на българите от Одрин. Храмът е бил действащ до средата на 40-те години на миналия век. За него се носят легенди, че някога тук български чорбаджии са закопали имането си. Поради това всичко наоколо е разкопавано и разровено от иманяри. В двора на църквата е имало гробище, където били погребани загиналите в Балканската война български войници, сражавали се на източния бряг на река Тунджа, съвсем близо до храма. При вдигане на схизмата през 1945 г., под натиск на Коминтерна, Българската църква се отказва от енориите си в Турция в полза на Патриаршията в Цариград. Започва истинската разрухата на българските храмове в Одрин...


Възстановяването


През април 2004 г. екип от четирима архитекти – Иван Иванов, Александър Геров, Деян Недялков и Станислав Бакалов от Институт за паметниците на културата посещават църквите в Одрин. Извършено е архитектурно заснемане на съхранената част и цялостно проучване на църквата “Св. св. Константин и Елена”. Независимо от значителното разрушение са налице достатъчно данни, за да бъде възможно извършването на възстановителни работи. По-късно арх.Васил Китов изготвя цялостен проект за реставрация и реконструкция на втората Българска православна църква в Одрин.

След преговори между България и Турция реставрацията започва официално на 3 март 2008 г. Църквата е възстановена в първоначалния си вид по архивни документи и стари снимки. Изпълнението е на турската фирма "Иълдъз мимарлък" с управител арх. Али Ерол. За седем месеца строителите изграждат цялостно храма. Вътрешният интериор е изчистен, иконостасът е аскетичен от към декоративни елементи, но пребогат на икони - разположени в три реда. Общо 74 са възстановените по снимки икони от 30-те години на миналия век от доц. Миглена Прашкова, преподавател в специалността Иконография на Православния богословски факултет към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и велинградчанката Светла Граданска (участвала в реставрацията и консервацията на иконите в другия одрински храм “Св. Георги” през 2004 г.). Журито на Националния преглед на българската архитектура с председател арх.Томалевски, присъжда най-високото отличие, годишната награда за архитектура 2008 г. на арх.Васил Китов за успешната реставрация на църквата “Св. св. Константин и Елена” в Одрин.

На 14 септември 2008 г. Кръстовден, пред 4 000-но множество открива възстановената със средства от българското правителство православна църква. Тържествена Света литургия отслужва Русенският митрополит Неофит. За реставрацията Министерския съвет, чрез дирекция “Вероизповедания”, отпуска 400 000 евро, 50 000 лева са предоставени от Национален фонд “Култура”. В църквата са вградени и паричните дарения на тракийски дружества от цялата страна и родолюбивите българи.


Съвремие


Храмът в Одрин е отворен ежедневно и очаква посетители за Великден. Дворът тъне в зеленина и цветя. От север е изградена голяма красива беседка, а за баланс от юг, при входа на църквата, на специален постамент са окачени 3 камбани. Това е наложено от факта, че църквата няма камбанария. Най-голямата тежи 152 кг. Тя е дар от народния певец Илия Луков и продуценска къща „Пирина”. Другите две са от Тракийското дружество в Стара Загора. Над входа на църквата е поставена най-малката 40-килограмова камбана, вградена в двойна арка.

Предстои да бъде изграден паметник на първия български екзарх Антим І в двора на църквата. Това е жест на признателното българско население към видния политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и засилване на нейната роля като обединител на народа.

Ежедневно тук спират автобуси с туристи от Бургас, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол... Ако някога и вие дойдете в Одрин, запалете свещичка в един от двата възстановени български храма “Св. Великомъченик Георги” и “Св. св. Константин и Елена” за слава на българския дух.
 

Соня Кехлибарева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *