|
Събитието беше в родния град на поетесата Перник. Някак си обаче не ми се говори за хората с имена, които присъстваха, нито за това, че салона, в който в музика трептяха
изписани силуети в такта на словото, а за трептящата тишина, витаеща във вечерта. Денят си беше обикновено работен вторник и може би защото бялата мъгла поникваше сякаш от ръждивите листи на Витоша в мен се беше настанила истинската тишина, тишината която ражда слова и образи и тази тишина се разгръщаше при всяка дума произнесена тревожно от девойката със зелени очи. Многопластово с отсенки и багри с дълбочина и лека закачка... глас и слово... в целият диапазон на тишината, храбро като росата във ранния ден, която знае, че само миг е достатъчен за да събуди денят и ангелски защото е вечност — така ще запомня четенето на Роси във този обикновен вторник — за словото, което казва "Лазаре стани!" и чудото се случва защото е произнесено в тишина с болка и съпричастност — тревожно!...
aвтор: Божидар Пангелов (bogpan)
