В очакване на “Веселите Разплюеви дни”

|
Режисьорът Младен Киселов хвърли светлина върху чаканата с голям интерес постановка "Веселите Разплюеви дни", чиято премиера е насрочена за 12-и и 13-и януари 2006-а в "Театър 199".
След "трудния и шумен кастинг" (по думите му), в чийто три напрегнати кръга взеха участие 208 (!) актьори, режисьорът се спря на петима. В 18 роли на сцената ще видим Валентин Танев, Снежина Петрова, Вяра Коларова, Малин Кръстев и Веселин Мезеклиев. Сценографията е дело на Елена Иванова, а пиесата е базирана на трилогията на Александър Сухово-Кобилин "Сватбата на Кречински", "Дело" и "Смъртта на Тарелкин". Този руски драматург от средата на 19-и век, чието творчество определят като сатирична енциклопедия на подкупа, изнудването и разпадането на личността, стои редом с Гогол, Островски, Достоевски и Чехов. През 1965 г. Методи Андонов, когото М. Киселов смята за един от учителите си, поставя “Смъртта на Тарелкин” в Сатиричния театър и тази постановка се помни и до днес, а през 1986 г. на същата сцена Крикор Азарян поставя “Дело”.
Самият Младен Киселов е ученик на един от най големите театрални педагози на 20-и век – Анатолий Ефрос. От 15 години работи в САЩ и понастоящем е професор в Университета “Карнеги” в Питсбърг, където преподава актьорско майсторство и режисура. Неговото име е свързано с първото появяване и утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков на сцената на Народния театър с постановката “Опит за летене” (1979 г.) и такива култови за българския театър постановки като “Човекоядката” в Театър “София”, “И най-мъдрият си е малко прост” в Сатиричния театър, “Старомодна комедия”, “Животът, това са две жени”, “Театър, любов моя” в Театър 199 и др.
"Не съм търсил връзка с реалността на нашите проблеми", заяви режисьорът. "Човекът не се променя - променят се само дрехите, колите и мобилните телефони. Лекотата, с която позволяваме на животинското начало да ни управлява, е тревожна. Сега минаваме през период, в който трябва да намерим идентичността си. За съжаление в момента в България битува философията "Преклонената главичка сабята не я сече". Вечно се съобразяваме с някого и с нещо, а това ни лишава от чувството за пълноценност. А човек не може да продължи да живее, ако не е сигурен и уверен в себе си, в своята самодостатъчност." На въпроса как самите актьори възприемат пиесата, професор Киселов сподели, че "са много заинтригувани, което е хубаво, защото ако не им е интересно на тях, няма да е интересно и на зрителя. Освен това са перфектни - нещо, което не мога да кажа за хората, с които работя отвъд океана, защото там почти винаги има един-двама "случайно попаднали". Беше ми много интересно как ще приемат текста на Сухово-Кобилин, понеже аз идвам от едно време, когато социално ангажираният театър беше част от това човек да бъде интелектуалец. За съжаление напоследък наблюдавам една неприятна тенденция - психологическият театър като че ли се отбягва и се превръща едва ли не в лоша дума. Аз обаче винаги съм правил постановки за интелигентния зрител - за онзи зрител, който чете между редовете - и съм твърдо убеден, че такива зрители в България има и те съвсем не са малко. Просто едва ли би могло да е другояче, щом пиеса като "Човекоядката" се играе вече повече от десет години. Сухово-Кобилин ни казва, че бедността е вечна, че празният джоб е вечен, но и че мечтата е вечна." След премиерата на "Веселите Разплюеви дни" професор Киселов отново отлита за САЩ, където го очаква работа по пиесите "Натан мъдрецът" на Лесинг и "Дон Жуан" на Молиер - "Отново се връщам към темата за слугата и господаря", заяви с усмивка той. "Може би защото аз самият винаги съм бил слуга, който се опитва да оцелее в битката с господаря."


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *